— Хмм — произнесе замислено докторът, потърквайки брадичката си. Вярваше на Дювал, но това не обясняваше неоспоримия факт, че тя е имала интимни отношения с мъж едва преди часове. Внезапно му хрумна нещо.
— Господин Сен Сир идвал ли е да посети днес съпругата си?
Марсел присви очи, после ги отвори широко. Какво иска да каже докторът, запита се той, озадачен от насоката на въпросите му. За какво му беше да задава тези безсмислени въпроси, изследвайки болестта на Габи? На глас обаче отвърна:
— Съмнявам се, докторе, но мога да узная, ако е важно.
— Смятам, че е важно — кимна докторът.
Без да каже нито дума повече, Марсел тръгна да търси Тилди и Луела. Това, което научи, ужасно го смути. Дали посещението на Филип толкова е разстроило Габи, че я е разболяло? Как е узнал докторът? В ума му се загнезди упорито подозрение за нещо, което не искаше да назове. Когато каза на доктор Рено, че този ден Филип е идвал да посети Габи, докторът кимна разсеяно в знак, че го е чул, но внимателно избягваше да го погледне в очите.
— Мислите ли, че посещението на Сен Сир в някакъв смисъл е допринесло за разболяването на Габи? — запита Марсел с неприкрита тревога.
— Всъщност, Дювал, тази болест ме озадачава.
— Тогава защо бяха тези въпроси относно нашите… отношения?
След като размисли внимателно, доктор Рено реши да задържи сведенията за себе си. Явно Сен Сир и съпругата му са имали интимно сношение едва преди часове и ако това се беше случило, значи разтрогването на техния брак не беше така явно предрешено, както мислеше Дювал, особено щом самият Дювал бе признал, че не е имал интимни отношение с жената. Но колкото и да се опитваше, добрият доктор не можеше да намери връзка между посещението на Сен Сир и болестта на жена му. Според информацията на Дювал Сен Сир си е тръгнал набързо. Може би са се скарали със съпругата си, предположи докторът, и са се разделили далеч не в приятелски отношения. Самият шок от това, че отначало са били интимни, а после са се разделили с горчиви думи, би бил достатъчен, за да я разболее. След като си състави мнение, той отговори на въпроса на Марсел.
— Много важно беше да разбера дали се е случило нещо изключително, което е предизвикало стрес в организма й и да е довело до тази болест. Тя още не се е възстановила напълно от раждането.
— И до какво заключение стигнахте?
Доктор Рено въздъхна тежко.
— Ако знаех какво се е случило този следобед между двамата съпрузи, щях да мога с по-голяма сигурност да ви отговоря. Без съмнение госпожа Сен Сир е сериозно болна. Предполагам, че Сен Сир ви е казал какво ужасно нещо е преживяла тя в Норфък? — Когато Марсел кимна, той продължи: — Тази треска може да бъде една закъсняла проява на наркотиците, които още циркулират в отслабналото й тяло.
— Какво може да се направи за да й се помогне?
— Не особено много, ще кажа със съжаление. Създайте й възможно най-големите удобства, давайте й много течности, трябва често да й се правят обтривания с хладка вода. Ще й оставя лекарства за сваляне на температурата и ще дойда отново утре, освен ако не се наложи да ме повикате по-рано.
Той подаде на Марсел едно малко шишенце с тъмна течност, после се запъти надолу по стълбите.
— И още нещо — напомни той на Марсел. — За предпочитане е тя да не кърми бебето, докато треската не мине и докато не възстанови силите си. Ако има някаква инфекция в кръвта й, не можем да подложим на риск здравето на бебето. Има възможност то да прихване инфекцията чрез млякото. Ако гърдите започнат много да я болят — намекна той, — Луела ще знае какво да направи.
Марсел изпрати доктора до вратата и веднага се върна при Габи, за да остане там цялата нощ, като от време на време изтриваше трескавото й тяло със студена вода и я караше да глътне малко течност, макар че гърлото й бе свито. Напрягаше се да разбере нещо от несвързаните й бълнувания, но единствената ясно различима дума беше „Филип“; тя непрекъснато повтаряше това име и накрая Марсел не можеше повече да го понася.
Изведнъж посред нощ Габи се събуди с напълно ясен разум. Протегна нерешително пръсти, докосвайки ръката на Марсел, и той трепна силно, защото беше задрямал.
— Какво има, скъпа? — запита той, виждайки виолетовите й очи вперени в него.
— Прости ми, Марсел.
— За какво, любов моя?
— Тази нощ трябваше да бъде изключителна. Знам, че ти се надяваше… че… искаше…
— Шт — успокои я той, слагайки пръст на устните й. — Ще има други нощи. Цял живот ще имаме, за да се обичаме.