— И аз това си помислих — съгласи се Марсел. — Помислих да изчакаме и да заминем с „Упование“, но вече не съм сигурен, че е разумно. Трябва да направя това, което според мене е най-добре за тебе и Жан. А точно сега най-разумното е да напуснем Сен Пиер. Предлагам утре да си опаковаш нещата и на следващия ден да заминем за Льо Шато. Вземи само най-необходимото — предупреди я той. — Ще пътуваме по-сигурно, ако сме с малко багаж.
На следващия ден слънцето не успя да пробие през дебелата пелена от пепел, надвиснала над града. Все едно нощта не бе свършила. Габи нямаше търпение да тръгне. Тази вечер, когато Жан сучеше жадно от гърдата й — тя бе започнала отново да го кърми, — Марсел седеше наблизо и я наблюдаваше със замислена усмивка на чувствените си устни.
— Нашият син расте пред очите ни, скъпа — каза той, вкусвайки ролята си на баща на бебето. — И аз щях да съм доволен, ако бях на негово място.
Очите му блеснаха дяволито, но погледът му продължаваше да бъде все така напрегнат, втренчен в доволно сучещия Жан.
Габи се изчерви красиво, спомняйки си момента, когато Марсел бе заел мястото на Жан на гърдите й. Почувства, че без него не би могла да съществува. Той беше нейната единствена утеха още много преди Жан да се роди.
— Толкова си красива тази вечер, скъпа — продължи Марсел. — В действителност никога не съм те виждал да изглеждаш толкова добре, още отпреди Жан да се роди.
В потъмняващия му поглед се четеше неприкрито желание.
Габи бе облякла лек копринен пеньоар в нежен розоволилав цвят, който подчертаваше виолетовите дълбини на очите й. Пеньоарът падаше нежно около стройното й тяло, тя бе смъкнала деколтето, за да накърми Жан. Горещият поглед на Марсел се наслаждаваше на красотата й.
— Ти се грижиш толкова добре за мене, Марсел — изрече плахо Габи. — Много съм ти задължена.
Марсел се вгледа в лицето й и остро си пое дъх, осъзнавайки какво означават думите й. Очите й бяха станали блестящи, замечтани, усмивката й го подканваше.
Движейки се като в сън, Марсел бавно се приближи към Габи, нерешително взе спящия Жан от ръцете й и излезе от стаята. Когато се върна след миг, Габи още седеше там, където я бе оставил. Дори не бе загърнала отворените краища на пеньоара си.
Безкрайно нежно, сякаш държеше крехка кукла в ръцете си, Марсел изправи Габи на крака и бавно свали пеньоара от раменете й; той се свлече край стройните й хълбоци и легна като бляскаво петно около глезените й. Тя беше гола отдолу и Марсел си пое остро дъх, загледан в нея, както бе наметнала с мантията на голотата си, горда и царствена. Цяла вечност бе чакал този миг и тялото му веднага реагира, в миг се втвърди. Усещайки вълнуващите го чувства, Габи пристъпи към него, докато връхчетата на гърдите й опряха в тялото му. Със страстен стон той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Без да сваля очи от нея, той се съблече бързо и след броени мигове неговата мъжественост се притисна към корема й.
— Сигурна ли си? — запита той, не можейки все още да повярва, че тя най-накрая ще бъде негова. — Достатъчно здрава ли си?
Запита се какво ли щеше да направи, ако тя кажеше, че не е. Отговорът на Габи бе повече от това, на което се бе надявал.
— Искам да ме любиш, Марсел, имам нужда да принадлежа на някого. Ти много пъти доказа любовта си към Жан и към мене. Моля те, направи ме твоя сега!
— О, сърце мое! Обичам те, обичам те! — изрече накъсано Марсел, кръвта пееше в ушите му. Зелените му очи я похищаваха, наслаждаваха се на нейната голота; след миг той плени устните й с целувка, която бе едновременно нежна и дива. Трудно му беше да сдържа напора на желанието, което бушуваше в тялото му, но беше решил, че Габи трябва да се наслади на първия си опит с него толкова много, колкото и той самият. Нарочно, почти болезнено той задържа дъх, докато сърцето му започна отново да бие нормално. Вече сигурен в самообладанието си, започна с една ръка да гали копринената й плът, шията, гърдите, нежната извивка на кръста, хълбоците, като по пътя вкусваше и похищаваше свежата плът, за която толкова бе мечтал и копнял.