— Докато продължаваш да ми се налагаш със сила, „изнасилване“ е най-уместната дума за това отвратително деяние — каза тя с равен глас. — Ти ме взе насила. Никога няма да ти го простя. — Сълзите вече се стичаха по бузите й. — Мразя те, Филип — извика тя, изненадана от собствената си дързост. — Мразя те!
С пресилена въздишка Филип се отдръпна достатъчно, за да види дивото изражение в изплашените й очи. Тя изглеждаше толкова млада, толкова уязвима, че той веднага съжали за насилствения начин, по който я бе взел. Но според него би било грешка да постъпи другояче. Трябваше да докаже, най-малкото на себе си, че невинната й красота не може да го трогне. Тя трябваше още от самото начало да се научи да му се подчинява във всичко. Досега не бе показала нито едно от качествата, които трябваше да притежава една съпруга, но с времето щеше да разбере, че той може да бъде доста строг учител.
Нито молби, нито съпротива би възпряла Филип, когато в слабините му се разпалеше онзи огън. Макар да разбираше, че загубата на девствеността й по такъв начин е жесток удар по нейните крехки чувства, той беше сигурен, че тя не е от онези студени жени, които понасят сексуалния акт само защото това е тяхно задължение. Не се съмняваше, че когато тя свикне с интимностите на брака, ще съумее да предизвика страстни реакции у нея. Това беше прекрасно предизвикателство, което би му доставило много удоволствие. Какво по-приятно занимание от това, да показва интимните любовни тайни на младата си жена по време на дългите нощи, които им предстояха? В този миг страстта го погълна като бушуващ прилив и Филип започна да я обладава за втори път, учуден от неутолимата си жажда за това уплашено до смърт младо момиче, лежащо в прегръдките му.
4
Много по-късно Габи се разхождаше напред-назад по палубата, не можейки да се съсредоточи върху нищо друго освен върху разкъсващата болка между краката си и изтръпналото си от насилието тяло. След като Филип я изнасили тази сутрин (тя се питаше защо ли наричат този болезнен акт любене, защото тя все още го смяташе за изнасилване), той бе прибавил и оскърбление към нараняването, като седна и я загледа хладнокръвно как се мие и как се облича. Бузите й пламнаха, когато се сети за изцапаните чаршафи и за петната от кръв по краката си. Беше се почувствала гола без корсета и бе надявала фуста след фуста, докато Филип се присмиваше на срамежливостта й.
Много се зарадва на възможността да остане за малко сама и се запита защо ли трябва Филип толкова често да се съвещава с капитан Жискар. Очите й се замъглиха, когато си спомни колко по-различни неща щеше да върши, ако беше приела обета или ако й бяха позволили да се омъжи за някого, който да е внимателен към нея, вместо за Филип, този жесток и суров мъж, който не преставаше да се държи така тайнствено с нея. Някак си беше уверена, че нямаше да бъде студената съпруга, за каквато я мислеше той, при подходящи обстоятелства, защото дори ръцете на Филип бяха предизвикали непознати усещания, които циркулираха във вените й.
Докато се разхождаше насам-натам по палубата, Габи изведнъж осъзна, че не е сама. Озова се лице в лице с един висок, слаб мъж, който бързо се приближаваше към нея, а в ръката му имаше бастун със златна топка. Тя разсеяно загледа как слънчевата светлина се отразява в топката, докато той вървеше към нея.
— Съжалявам, ако съм ви стреснал, госпожо Сен Сир, но щом ще пътуваме на един и същи кораб, бихме могли да се запознаем — каза елегантно облеченият непознат с обезоръжаваща усмивка, която веднага я настрои дружелюбно. — Аз съм Марсел Дювал, а вие не може да сте друга освен възхитителната съпруга на Филип. Той е щастливец, но пък винаги е имал изключителен вкус относно жените — добави непознатият със загадъчен тон.
— Вие сте приятел на съпруга ми? — запита Габи, омаяна от очарователните му маниери.
— Но да, разбира се! — отвърна самоуверено Марсел. — Ние сме съседи, плантациите ни имат обща граница по склоновете на Мон Пеле. Той не ви ли е казал, че аз съм на борда?
— Филип ми каза, че при това пътуване няма да има други пътници.
— Това е било, преди да узнае, че аз съм тук — отвърна Марсел, усмихвайки се, тайно развеселен. — Капитан Жискар имаше право, вие сте несравнима красавица. Но сте съвсем дете. Не каквото Сен Сир… — Гласът му секна, лицето му почервеня, сякаш изведнъж бе осъзнал, че се изразява твърде свободно.
Габи никога не бе срещала мъж като Марсел. Неговият чар и приятните му маниери бяха пълна противоположност на мрачното, жестоко поведение на Филип. Веднага го хареса, макар да разбираше, че се държи прекалено дръзко, като говори с чужд мъж.