Във всичките следващи дни Филип продължи да прави любов с Габи почти всяка нощ борейки се отчаяно да изтръгне от нея някаква реакция, докато накрая, вече обезсърчен, я вземаше грубо, отвратен от безчувствеността й. Макар че ласките му превръщаха вътрешностите й в разтопена лава, Габи се бореше с всички сили да остава пасивна под Филип. Дълбоко в сърцето си знаеше, че ако се отдаде на страстта му, ще загуби контрола над себе си. Ясно беше, че самоуважението му е изложено на сериозен риск, защото той беше мъж, който се гордее със сексуалната си сръчност. Тя някак си усещаше, че много би му харесало, ако тя реагира на любенето им, а нямаше никакво желание да му се харесва. Габи бе учудена от посоката, която вземаха мислите й. Плахото, неопитно момиче бе извървяло дълъг път за тези кратки седмици след брака си.
Минаха доста дни, преди Габи отново да срещне Марсел Дювал. Откакто се срещнаха за първи път, той внимаваше и я избягваше, за да не предизвиква Филип към насилие. Мълчаха дори когато се хранеха заедно, защото намръщеното лице на Филип ставаше още по-мрачно всеки път, когато Марсел погледнеше към Габи. Тя нямаше никаква представа защо Филип мрази Марсел. Знаеше само, че е срещнала сродна душа в лицето на този мъж, който й бе предложил приятелство, което тя се боеше да приеме.
Зелените очи на Марсел светнаха одобрително, когато видя Габи, застанала до перилата, с развявана от ветреца пола, която се увиваше около стройните й крака, и с немирни сребристи кичури коса, ветреещи се около лицето й. Не можа да устои на подтика да се присъедини към нея и удоволствието, което се изписа по лицето й, го развълнува повече, отколкото можеше да си представи.
— Какъв късмет да ви заваря сама — прошепна той интимно, с глас, който едва се долавяше от вятъра. — Вашият съпруг така ревниво ви пази, скъпа.
Тя забележимо се изчерви, мислейки колко греши той по отношение на Филип, но не каза нищо, а вместо това се обърна и се загледа в рибите, които изскачаха високо над водата. Скоро сърдечният смях на Марсел се присъедини към нейните сребристи трели — веселостта й бе също така заразителна, както и красотата й.
Габи добре съзнаваше какви страшни последствия би могло да има, ако Филип я завареше така насаме с Марсел, но бе зажадняла за компания, а тази на Филип в никакъв случай не можеше да се нарече задоволителна.
— Невероятни са, нали, господин Дювал? — запита възбудено Габи, сочейки към разлудувалите се риби.
— Наистина невероятни — съгласи се той, докато очите му изпиваха лицето й; мислеше си колко малко е необходимо, за да я направи щастлива. — Но вие приехте да ме наричате Марсел, нали?
— Тогава и вие трябва да ме наричате Габи.
Марсел несъзнателно се приближи още към нея и кичури от косата й, развявани от вятъра, докоснаха лицето му като нежни пеперудени крила. На него му се стори съвсем естествено да обгърне тънката й талия със силната си ръка, когато главите им се наведоха една към друга, за да се чуват по-добре, понеже вятърът ги заглушаваше. Бяха така увлечени, че не видяха как Филип ги наблюдава отдалече, стиснал ръце в огромни юмруци, с очи, излъчващи метален блясък. Колкото и да се опитваше, не можеше да се отърси от усещането, че това се е случвало и преди.
Двамата при перилата не направиха никакъв опит да се разделят. Филип не пропусна да забележи дръзкия жест на Марсел, нито склонността на Габи да приеме прегръдката му. Рязко се извърна и бързо се отдалечи, насочвайки се към каютата си.
След няколко минути Габи осъзна с трепване, че Марсел си бе позволил твърде голяма интимност. Рязко се дръпна, смаяна както от неговата дързост, така и от собствената си склонност да му позволи подобни волности.
— Трябва да тръгвам, Марсел — каза тя, а гласът й трепна нервно. — Страх ме хваща, като си помисля какво може да направи Филип, ако ни види така.
— Вие треперите, скъпа — каза Марсел, като се вгледа внимателно в нея. — Толкова ли се боите от съпруга си? Да не би да се отнася зле с вас? Кажете ми, ако ви нарани по някакъв начин, и аз ще го предизвикам и…
Габи пребледня. Между двамата имаше достатъчно враждебни чувства и без нейно участие.
— О, не, Марсел — прекъсна го тя, — просто… искам да кажа… нашият брак беше уреден и аз още не съм свикнала с нрава му. Но това, че ви имам за приятел, означава много за мене.
— Габи, скъпа, аз винаги ще бъда ваш приятел. Бих могъл да бъда и нещо повече, ако ми позволите — каза той многозначително. — Ако някога имате нужда от помощта ми, само трябва да ме помолите. — Повдигна едната от крехките й ръце и положи топла, влажна целувка върху дланта й.
Подтекстът на думите му не й убягна. Габи си пое остро дъх, издърпа пламналата си ръка и избяга към каютата си с размътена от емоции мисъл. Нахока се, задето постъпва като младо момиче, ухажвано за пръв път от красив мъж.