Влезе в мрачната каюта с лудо туптящо сърце, с пламнали в пурпур бузи и блеснали очи. Облегна се за миг на вратата, опитвайки се да си придаде спокойно изражение. Не забеляза Филип, седнал до масичката, с чаша бренди в ръка пред полупразната бутилка. Денят, който бе започнал с ярък слънчев блясък, внезапно притъмня като буреносен облак, показал се неочаквано на хоризонта; не по-слаба беше и бурята, бунтуваща вътре във Филип.
Габи срещна погледа на студените му сиви очи, когато той вдигна чаша в подигравателен поздрав, а по лицето му пробягна мрачна усмивка. Стана на крака, олюлявайки се, и Габи трепна, когато осъзна, че е пиян.
— Питах се, госпожо — проточи той, заваляйки думите, — дали повече ви харесва да се любите с Марсел Дювал? Явно е, че мене ме презирате. Може би ме намирате отблъскващ или пък сте по-възприемчива към мъже, които вземат онова, което принадлежи на друг?
Габи се обърна с намерение да избяга, но преди да направи и крачка, Филип се стрелна напред, препречи вратата с едната си огромна ръка и грубо я дръпна с другата. Когато я пусна, внезапното движение я накара да залитне към отсрещната стена на каютата и тя се блъсна силно в нея, а после се свлече на пода като парцалена кукла. Едва удържайки се в съзнание, тя загледа с изплашени очи как Филип заключва вратата и пуска ключа в джоба си, а след това се обръща към нея с изумен поглед, виждайки я простряна на пода.
Той се озова при нея, залитайки леко, и се наведе, за да й помогне да се изправи. Когато я докосна, Габи се сви и Филип вдигна ръка, като че ли за да я удари, но бързо я спусна, когато осъзна, че безумният му гняв го кара да извърши нещо, за което по-късно ще съжалява.
— Защо ми причиняваш това, Филип? — изскимтя тя.
— И имаш нахалството да ме питаш защо — изсъска той с искрящи очи, — когато нощ след нощ лежиш студена и безстрастна под мене, но приемаш да те прегръща мъж, когото едва познаваш!
Сърцето на Габи се преобърна, когато осъзна, че Филип я е видял с Марсел.
— Забравяш — напомни му тя дръзко, — че тебе също едва те познавам и че не си показал спрямо мене нищо друго освен безразличие и бруталност през краткото време, откакто сме заедно. А Марсел поне е любезен и мил.
— Не познаваш Марсел, ако смяташ, че в мислите му има единствено приятелско чувство — избухна Филип.
Отблъсквайки ръката, която Филип й протягаше, Габи се изправи несигурно.
— Не ме докосвай — изсъска тя.
— А — Позволяваш на Дювал да те докосва — изрева той. — Ще го убия, преди да му позволя да те поквари!
— Защо го мразиш толкова?
Въпросът й го завари неподготвен, но режещият му поглед не трепна, когато отговори с една дума:
— Сесили!
— Коя е Сесили? — Името не означаваше нищо за нея.
Макар че бе замаян и с размътена глава от толкова много бренди, Филип знаеше, че не е готов да разкаже на Габи за Сесили. Вместо това отвърна:
— Не ме преследвай с въпросите си, Габи, Сесили няма нищо общо с тебе.
После замръзналите му в стъклен поглед очи се спряха на деколтето на роклята й, което се бе откопчало при борбата, и разкриваше бялата й гръд. Желанието му се възпламени мигновено и неотвратимо.
— Свали си дрехите!
Габи отмина с каменно мълчание заповедта му.
— Чули ме, малката ми? — повтори той. — Съблечи си дрехите! Или ще ги разкъсам върху красивото ти студено тяло.
Габи мрачно вдигна трепереща ръка, за да откопчае роклята си.
— Не прави такава отчаяна физиономия — изсмя се сардонично Филип. — Представи си, че аз съм Марсел.
Жилите на врата й се издуха от гняв, на езика й започнаха да парят горчиви думи. Дощя й се да го удари, но страхът я възпря.
— Побързай — извика той, наливайки си още едно бренди, за да го прати като залп в гърлото си, поглъщайки я с разгорещения си поглед, докато дрехите й една след друга се свличаха на пода. — Тази вечер, скъпа, ще се озовеш в рая — обеща той с омекнал в нежен шепот глас. — Няма да ти позволя да потискаш естествената си страст и да се правиш на фригидна. Когато свърша с тебе, никога няма да помислиш за друг мъж.
Без никакво усилие Филип й помогна да се изправи от купчината дрехи на пода и я отнесе в леглото; за миг се освободи от дрехите и се отпусна до нея. Габи потръпна, осъзнавайки, че вятърът се е усилил и корабът вече не е кротък, както досега. Макар че се бе стъмнило, светкавици осветяваха каютата, докато гръмотевиците трещяха по небето.
Габи лежеше мирно, докато очите на Филип постепенно се превръщаха в два кръга от сиво кадифе, а ръцете му започнаха да галят изненадващо нежно плътта й. Тя се бореше с все сила срещу усещането, което заплашваше да я погълне, знаейки, че ако съзнателно му се поддаде, вече няма да го презира заради това, че я е взел насила. Когато Филип я пое в прегръдките си, сякаш светкавица прониза самата сърцевина на съществото й. Да, той беше нежен. Никога досега не бе получавала подобна нежност от него. Страстната му целувка беше дълга и дълбока, а когато отлепи уста от нейната, тя пожела целувката да не свършва. Устните му прогориха пътека по извивката на гладката й шия към върховете на гърдите й и нежното й зърно щръкна, пулсирайки, когато езикът му започна да го дразни; след това той се спусна към белоснежния й корем, галейки и целувайки всички ямки и хълмчета. Тялото й се разтрепери, усещанията разцъфнаха мигновено като дребни семенца, заливани от вълните на желанието, които бушуваха в нея. Когато устните му достигнаха гладката, нежна кожа от вътрешната страна на бедрата й, тя вече нямаше собствена воля. Обля я някаква гореща вълна, настойчив импулс да разбере значението на мощната сила, бушуваща в нея.