— След десет години, предполага се, че би трябвало — отвърна язвително Габи, забравяйки в огорчението си всичко, на каквото я бяха учили относно послушанието и уважението.
Жилбер стисна силно ръката й и тя примигна от внезапната болка.
— Не бъди дръзка — предупреди я той. — Оставихме те при сестрите само за да бъдеш в безопасност. След като падна Бастилията, нас ни обявиха за врагове на народа. Много по-безопасно беше да си в манастир, отколкото да се криеш заедно с нас. Тогава не знаех какво ни очаква за в бъдеще. Трябва да си благодарна, че имаше добър дом.
— Но това са десет години, татко — изрече тя нападателно, не можейки да скрие огорчението си от това, че я бяха изоставили.
— Вярвам, че за това време си получила нужното образование — възрази Жилбер. — Майка ти и аз имаме планове за твоето бъдеще.
— Моето бъдеще! — ахна Габи. — Моето бъдеще вече е предрешено. Скоро ще стана на осемнадесет години и послушничеството ми завърши. Възнамерявам да дам обет и да остана в манастира.
— Съжалявам, Габи, но това не е възможно — намеси се Лили.
— Кажи й, Жилбер — подкани го тя, обръщайки се с лице към него.
— Когато му дойде времето, скъпа, когато му дойде времето — отвърна Жилбер, изваждайки от джоба си голям бял плик, като същевременно изтри потта отчелото си. — Чули вече новините от Париж, Габи? — запита той строго и когато тя направи отрицателен жест, продължи. — Париж падна; Наполеон абдикира и е заточен на Елба. Но най-отявлените му привърженици, включително и аз, не сме се предали. Вложих всичките си средства и енергия, за да видя Наполеон отново на трона на френската империя.
— Това какво общо има това с мене, татко? — запита нетърпеливо Габи.
— Търпение, дъще, търпение, нима нищо не си научила през тези десет години? Мислех, че вече си се отърсила от палавостта, която проявяваше като дете. — Габи се изчерви от упрека на баща си, но го зачака да продължи толкова търпеливо, колкото можеше. — Майка ти и аз скоро ще заминем за Италия заедно с голяма група от най-верните привърженици на Наполеон. Когато се установим там, ще направим план за завръщането му с триумфален поход към Париж. Обаче преди да напуснем Франция, трябва да изплатя дълговете си.
— Но аз още не…
Мълчи! — заповяда Жилбер. — Ако ми дадеш възможност, ще ти обясня. По време на размириците загубих голямо състояние. По-късно се ангажирах в Наполеоновата кампания. Сега съм финансово притеснен и не мога да изпълня своя обет пред Наполеон.
— Да не споменаваме за дълговете на честта — вметна Лили.
Предупредителният поглед на Жилбер я накара да замълчи.
— Освен това трябва да осигуря и бъдещето ти, преди да напусна Париж — завърши Жилбер, демонстрирайки необичайно голяма родителска загриженост.
— Но бъдещето ми е сигурно — протестира Габи. — Вече ти казах, че възнамерявам да обрека живота си на господа, както ти си обрекъл своя на Наполеон.
Жилбер я попари с презрителен поглед.
— Уредих твоя брак.
Габи вдигна ръка към гърлото си и изохка. Сякаш светът се сгромолясваше върху нея.
Каква ирония на съдбата! Точно когато се бе примирила с мисълта, че ще живее благочестив живот, изпълнен с молитви, родителите й се появиха и разтърсиха крехкото й душевно спокойствие.
— Нямам желание да се омъжвам, татко — извика отчаяно Габи. — Моля те, не ме принуждавай на брак, който не желая.
Сякаш по даден знак вратата се отвори и в стаята влезе висок, загорял мъж, чиито сиви очи веднага се спряха на Габи.
— За кого трябва да се омъжа? — прошепна тя със задавен глас, не можейки да откъсне погледа си от мъжа, чиито красиви, но мрачни черти всяваха ужас в диво туптящото й сърце.
Жилбер Лафарж се усмихна широко и махна с ръка към високия, мрачен и красив мъж, чиято загоряла от слънцето кожа издаваше, че не произхожда от Париж Обърна се към Габи и каза:
— Габриела, това е Филип Сен Сир от остров Мартиника. Ако те одобри, ще станеш негова жена независимо от факта, че нямаш зестра.
Габи стисна зъби, да се развика срещу баща си и срещу този нахален непознат, чието одобрение не значеше нищо за нея. Тя нямаше откъде да знае, че Филип Сен Сир изискваше само две неща от бъдещата си жена — да е добродетелна и да се подчинява на волята му.
Когато Сен Сир се бе запознал с Жилбер Лафарж на масата за игра на карти в един клуб в Париж, веднага бе изпитал антипатия към разсипника, който губеше големи суми и подписваше полици наляво и надясно. Той самият имаше няколко от тези нищо незначещи документи. Когато Жилбер бе научил, че Филип е дошъл във Франция да си търси жена, за предпочитане с манастирско възпитание, очите му веднага блеснаха, съзерцавайки мъжа, който беше собственик на плантация в Мартиника и на цяла флотилия кораби. Филип не бе обърнал особено внимание на Жилбер, докато той не го бе дръпнал настрана, за да му заговори тихичко за дъщеря си. След дълго убеждаване най-накрая Филип се бе съгласил да се срещне с нея.