Тя не знаеше, че Филип се е събудил и я гледа през спуснатите си клепачи как се мие и се облича. Крехката й красота не преставаше да го смайва. Когато се чу почукване, той веднага стана и започна да обува панталоните си. Ранният им утринен посетител беше камериерът с покана от капитан Жискар да се присъединят към него за топла закуска — първата от три дни насам.
Ако Габи мислеше, че отношението на Филип към нея се е променило през тези три дни, когато той се бе показал като нежен любовник, това не беше така. Държанието му си оставаше хладно и дистанцирано, сякаш интимността помежду им не означаваше нищо. Тя преглътна остатъците от омраза, които запречваха гърлото й като буца, спомняйки си плътските наслади, на които той я бе научил да се радва само за три кратки дни.
Гласът на Филип я изтръгна от мечтанията и тя учудена видя, че докато умът й бе блуждал, той се облякъл и се е обръснал.
— Габриела, очаквам Дювал да бъде на масата на капитана — каза той със строг глас, сякаш поучаваше непокорно дете. — Добре ще е да си припомниш всичко, каквото ти казах за него, и да се съобразяваш с това.
Габи изфуча възмутено и в очите й проблеснаха виолетови пламъци. Отвори уста да отговори, но Филип я изпревари.
— Дори не можеш да си представиш какъв човек е Дювал. За тези неща трябва да се довериш на моите преценки. Имаш забележимо оскъден опит по житейските въпроси.
— Но се уча бързо, нали? — промърмори тя високомерно.
Филип заплашително свъси вежди, когато тя предизвикателно вирна брадичка.
— Започвам да мисля, че направих огромна грешка, като се ожених за тебе — каза той. — Баща ти е сбъркал, като е помислил, че манастирът те е укротил.
— Бях невинна, когато излязох оттам, Филип! А ти успя завинаги да отнемеш невинността ми. Но никой, нито дори ти, няма да унищожи духа ми!
— Не беше толкова трудно да се отнеме твоята невинност, малката ми — засмя се той цинично. — Изглежда, си била вече узряла и аз получих повече от онова, за което съм се пазарил. Знаех, че няма вечно да останеш леденото момиче. Но те предупреждавам — каза той, а лицето му потъмня, — твоите съкровища са само мои, купил съм ги и съм платил за тях. Няма да има съмнение чие дете ще носиш, когато дойде този ден.
Той мислеше за Сесили и за детето, което може би бе негово.
— Как смееш, Филип? — извика Габи, шокирана от думите му. — Аз съм твоя законна съпруга и макар че не исках този брак, нямам намерение да наруша свещения си обет. В края на краищата, научила съм нещо и в манастира.
— Повече от Сесили, надявам се — измърмори той загадъчно.
— Сесили! — повтори Габи. — Коя е тая Сесили и какво общо има с мене?
— Сесили, малката ми, беше моя съпруга — отвърна той във внезапен прилив на откровеност.
— Твоя… твоя… съпруга? — заекна Габи.
— Беше моя съпруга — наблегна Филип.
— Нямах представа, че си бил женен. Какво се е случило с нея?
— Тя е мъртва! Както и детето, което носеше.
Естественото любопитство на Габи се събуди. Нямаше как да спре следващия въпрос, дори да бе отгатнала шокиращия отговор и влиянието, което той щеше да има върху живота й.
— Как е умряла?
Филип започна да се бори с вихрушката на емоциите, опитвайки се да оформи отговора си. Едва когато тъгата му се оттече и той възстанови донякъде самоконтрола си, отговори с равен глас, лишен от чувства:
— Ще говоря за това само веднъж и никога повече. Разбираш ли?
Когато Габи кимна, той продължи:
— Аз убих Сесили.
Габи ахна ужасено и този звук отекна в тишината. Страх я обзе, въпроси без отговор, които не посмя да зададе, замряха в гърлото й. Да не би да има намерение и нея да убие, когато му омръзне? Какво е направила горката Сесили, че да я постигне такава ненавременна смърт? Защо властите не са го арестували за убийство? Господи, за какво чудовище се е омъжила!
Когато той се приближи към нея, за да я подкани да излезе от каютата, тя се сви от допира му. Изведнъж в ума й проблесна мисълта, че няма да се поколебае да избяга от този човек, за когото се бе омъжила.
Закуската беше изпитание, от което Габи спокойно би могла да се лиши. Марсел непрекъснато се опитваше да я въвлече в разговор.
— Виждам, че сте преживели бурята в добро състояние, госпожо Сен Сир — каза той, обръщайки се направо към нея.