— Да — отговори тя и сведе скромно очи към чинията си.
— Не ви ли хвана морска болест? — запита той, надявайки се да изтръгне малко по-обширен отговор от нея.
— Съпругата ми не се разболя от морска болест — прекъсна го грубо Филип. — В действителност усамотението ни бе добре оползотворено в приятни занимания.
Никой не би могъл да изтълкува погрешно думите му.
Габи трепна и по бузите й се разля ярка червенина, когато осъзна напълно какво означаваше изреченото от него. Дори капитан Жискар смутено се прокашля. Усмихвайки се потайно, Филип продължи да се наслаждава на закуската си, без да обръща внимание на смущението на Габи или на жадните погледи на Марсел.
Следващите седмици не внесоха промяна в ситуацията. Филип продължаваше да се нахвърля върху нея нощ след нощ. И тя нямаше сили да му се противи. Когато му се поддаваше, той ставаше нежен и пламенен любовник, стремеше се да достави наслада и на нея, както на себе си. Възнасяше я до висоти, чието съществувание не бе подозирала и не си бе представяла до неотдавна, когато лежеше на твърдия си манастирски одър. Как може в един човек да е събрано толкова противоречие, питаше се тя безпомощно. През нощта насладата и не знаеше граници, неговата нежност я омагьосваше, но през деня мрачното му мълчание я обгръщаше в облак от страх. И тя, и той вече не споменаха за Сесили.
Когато навлязоха в южните води, мрачното настроение на Филип започна да изчезва, той стана по-разговорлив и веднъж тя го помоли да й разкаже за острова, който скоро щеше да стане неин дом. За първи път от женитбата им освен през времето, когато се любеше с нея, суровият израз на лицето му стана мек и замечтан.
— Най-напред трябва да знаеш, че Мартиника е един от Наветрените острови от Малките Антили — осведоми я Филип с глас, в който се долавяше вълнение, за пръв път, откакто го познаваше. — Веригата на Антилите се простира в източната част на Карибско море, между островите Доминика и Санта Лусия. Обхваща приблизително четиристотин тридесет и една квадратни мили и е изпълнена с много планини.
— Там сухо като в пустинята ли е?
— Напротив — засмя се Филип и на бузите му се образуваха трапчинки, които тя виждаше за пръв път. — По-голямата част от острова е покрита от джунгла. Мон Пеле, действащ вулкан, се издига на четири хиляди петстотин петдесет и четири фута височина на северния бряг на Мартиника. На юг се стелят ниски хълмове, между хиляда и две хиляди фута. Има много потоци и няколко големи реки.
— Действащ вулкан! — повтори със страхопочитание Габи. — Много ли е опасно?
— Няма никаква опасност, иначе град като Сен Пиер нямаше да съществува край него. Разположен е точно в подножието на Мон Пеле. Макар периодично да изхвърля дим и пепел, от години не е имало голямо изригване. По-голямата опасност са ураганите, които от време на време помитат острова, и копиеноската.
Габи потрепери.
— Урагани? Копиеноска? — Ясно беше, че не знае практически нищо за тях.
— Ураганите са ветрове, които понякога достигат скорост сто мили в час, придружени от проливни дъждове, и духат от юли до ноември. В действителност, учуден съм, че още не ни е връхлетял, откакто навлязохме в южните морета. Те причиняват невъобразими опустошения. Огромни вълни могат да унищожат цели градове и да погубят много хора.
Габи се замоли никога да не се натъкне на ураган.
— А копиеноската? — запита тя.
— Това е смъртоносна змия, чието ухапване означава сигурна смърт — отговори мрачно Филип. — Те са навсякъде, в джунглата, в полетата със захарна тръстика, по дърветата, в тревата, в храстите. Могат да бъдат с всякакъв цвят и размери. На Мартиника са осем разновидности. Имат неприятния навик да се крият в корените на дърветата или в банановите дървета. Сега е уместно да те предупредя за опасността, Габи. Никога не слагай ръката или крака си на място, за което не си сигурна, че е безопасно. Ако те ухапе копиеноска, все едно си вече мъртва.
Габи слушаше с безмълвен ужас обясненията на Филип за смъртоносната змия. Когато свърши, тя потрепери от отвращение и си обеща никога да не ходи никъде сама. В ума й се мярна неясната мисъл дали той не преувеличава с намерение да я изплаши и тя да не смее да напуска плантацията. Да не би да иска да използва страха, за да я подчини?
Докато дните следваха в безкрайна върволица, Габи научаваше все нови и нови неща за Мартиника и за Белфонтен, плантацията на Филип на склона на Мон Пеле над Сен Пиер. Той й каза, че има къща в самия град Сен Пиер, както повечето плантатори, заради активния живот в града, особено по време на карнавала, и заради това, че там се развива доста сериозен бизнес и има по-големи културни центрове, отколкото във форт дьо Франс, седалището на местното управление.