— Коя е Амали? — запита тя дръзко, неподготвена за яростната му реакция.
Филип се дръпна като ухапан от змия.
— Ти си говорила с Дювал зад гърба ми! — изрева той гневно. — Какво ти каза за Амали? — Пръстите му се впиха болезнено в раменете й.
— Не съм говорила с Марсел — протестира Габи. — Моля те, престани, Филип, боли ме!
— Откъде си чула за Амали? — настоя той и я стисна още по-здраво.
— Дочух разговора ви с Марсел тази сутрин. Нямаше как да не го чуя. Почивах си в каютата, когато вие се спряхте до илюминатора. Говорехте така високо, че не можех да не ви чуя.
— Господи! — изруга той, охлабвайки желязната си хватка. — Надявах се, че няма да научиш толкова скоро за нея, но след като си разбрала, няма да те лъжа. Тя ми беше любовница.
— Беше или е? — запита презрително Габи.
— Ще видим това — отсече Филип. — Щом ме задоволяваш, нямам нужда от любовница.
Отговорът не я успокои. Бе вече достатъчно унизена още преди да бе заживяла под един покрив с любовницата на Филип.
— Не ме интересува какво ще направиш, Филип — каза тя нехайно, — но тъй като аз съм твоя съпруга, отказвам да споделям дома си с твоята любовница. Трябва да я настаниш другаде.
Филип се разсмя гръмогласно, но без никаква веселост.
— Наистина ме смайваш, Габи — каза той и я привлече грубо в прегръдките си. — Хайде, покажи ми как смяташ да ме превземеш от любовницата ми.
След това Габи дълго не можа да заспи, заслушана в равномерното дишане на Филип. Мислеше за абсурдната победа, която бе спечелила, оставайки пасивна в ръцете му. Когато бе свършил, се бе дръпнал от нея с отвратено изпухтяване и веднага бе заспал.
Когато лекото похъркване на Филип й подсказа, че няма лесно да се събуди, Габи се измъкна тихо от леглото, надяна ризата си, метна един шал на раменете си и полека излезе от каютата. Когато се озова на палубата, вдъхна дълбоко от топлия, напоен със сол въздух. Палубата беше пуста, с изключение на вахтения и кормчията. Тя се облегна на перилата — тайнствена фигура, чиито развявани от вятъра сребристи къдрици изглеждаха нереални, като ангелски крила под лунните лъчи. Мисълта й се зарея към предишния й живот в манастира, спомни си колко сигурна се бе чувствала там. Въздъхна. О, да можеше пак да бъде така невинна и защитена.
— Нали нямате нищо против да се присъединя към вас? — Габи едва не излезе от кожата си, когато дочу този глас, идващ сякаш от нищото. — Не исках да ви стряскам, скъпа — каза Марсел.
— О, Марсел, доста ме изплашихте — едва си пое дъх Габи. — Не можах да заспя, а нощта е толкова красива.
— Наистина прекрасна нощ — съгласи се Марсел. — Погледнете луната, скъпа. Това е луната на любовниците.
Луната висеше в небето като огромна златна топка, а лъчите й танцуваха сред леките вълнички като палави морски нимфи. Възхитена усмивка се изписа по лицето на Габи.
— Трябва винаги да се усмихвате, скъпа — прошепна Марсел, а топлото му дихание облъхна лицето й. — Надминавате дори най-ярката звезда в небето.
По лицето на Габи плъзна лека руменина. Присъствието му, макар и приятно, я смущаваше, особено поради нарастващата интимност, която той демонстрираше спрямо нея.
— Посещавали ли сте Белфонтен? — запита тя, надявайки се да разпръсне магията на луната и нощта.
— Отдавна, но вече не съм желан гост там — отговори той с непринуден тон.
— Познавахте ли Сесили?
И тя се вгледа в него, за да не пропусне реакцията му. Директният й въпрос изненада и стресна Марсел.
— Какво знаете за Сесили? — запита той, като присви очи с подозрение.
— Само това, което Филип ми каза — призна тя. — Знам, че е била негова съпруга и че е мъртва.
— Каза ли ви как е умряла?
Очите на Габи блестяха, огромни под лунната светлина. Той едва чу отговора й.
— Каза… каза… че той я е убил. — Страхът не позволяваше на думите да излязат от гърлото й.
— Боже господи! — възкликна разтревожено Марсел. — Ако ви е казал така, значи това трябва да е истината. Точната причина за смъртта й не бе съобщена публично, но според слуховете тя е била удушена.
Габи трепна, хващайки се за гърлото, и на Марсел му се дощя да си бе отхапал езика, преди да изрече нещо, което да я уплаши още повече. Надявайки се да уталожи страха й, той я привлече в прегръдките си и когато тя не протестира, дръзко прокара ръце по копринената й коса и положи ръка на кръста й. Почувства я как трепна от допира му и инстинктивно я привлече още по-близо, усещайки как тялото й, покорно и огъващо се, се опира до неговото. Изведнъж го връхлетя огромен прилив на нежност към беззащитното момиче в ръцете му. Искаше само да я закриля вечно.