— Какво се е случило, Мерсие? — запита леко задъхан Филип. Анри Жискар му беше като брат, но скръбта щеше да почака.
Нещастие, господин Сен Сир — отвърна разтърсеният първи помощник. — Ужасно нещастие. Капитанът явно е станал рано тази сутрин и е дошъл на мостика преди мене. Може би ако бях дошъл миг по-рано, той щеше сега да е жив.
Дръпнете се, Мерсие — помоли го Филип.
Коленичи до тялото на капитана и най-напред огледа страшната рана на врата, а после и отломъка, който я бе причинил.
— Никой не е видял как е станало — занарежда Мерсие. — Нямаше никакви викове, никакво предупреждение. Счупената рейка, която виждате, падна от такелажа точно когато капитанът се качваше на мостика. Горкият човек вероятно не е разбрал какво го е ударило. Умрял е в същия миг. Както виждате, острият край на рейката го е ударил във врата, прекъснал е шийната вена. Умрял е от загуба на кръв още преди някой да е разбрал какво става.
Филип откъсна очи от тялото на капитана и вдигна поглед към мястото, откъдето се беше отчупила рейката. После огледа парчето, стърчащо от врата на капитана. Със стиснати зъби измъкна внимателно смъртоносното парче дърво и започна да го оглежда отвсякъде.
Намръщи се и запита:
— Как е възможно подобно нещо да се случи на моя кораб? Стоманеният му поглед обходи моряците и се спря на Марсел Дювал, който тъкмо се бе присъединил към кръга.
— Мога само да предполагам — и Мерсие озадачено вдигна рамене, — че рейката се е пукнала по време на бурята, която ни връхлетя на няколко седмици път от Брест, и е висяла така, готова да падне. Сигурно се е отчупила, когато вятърът се засили тази сутрин, и капитан Жискар е имал нещастието да излезе на палубата тъкмо в този момент. Господи — изруга той, — някой ще си плати за тази небрежност!
Филип не каза нищо, продължавайки да изучава смъртоносното парче дърво. След като мисли продължително, каза:
— Като че ли се е отчупило от гафела. Пратете някого да види откъде точно е паднало.
Един моряк веднага се отдели от групата и се закатери по такелажа. Филип и Мерсие вдигнаха тялото на капитана и го пренесоха в каютата, за да го подготвят за погребение. През цялото време умът на Филип работеше трескаво. Бе загубил не само един превъзходен капитан, но и доверен приятел. Според него инцидентът беше прекалено нагласен, моментът — прекалено точно избран. Освен това краят на рейката, който се бе забил във врата на Анри, бе твърде остър, сякаш изострян на ръка. Беше почти убеден, че смъртта на Анри не е злополука, че има нещо общо с тайния документ, който двамата бяха запомнили и бяха обещали да доставят в Ню Орлиънс, След •смъртта на Анри Филип осъзнаваше, че животът на пял един град, а може би и на цяла една нация зависи единствено от него. Отговорността беше неимоверна.
Когато Филип влезе в каютата на капитан Жискар, веднага видя, че нещо не е наред, но не можа да разбере какво точно. Изведнъж усети — каютата беше прекалено спретната, сякаш всичко е било подредено. Подобно нещо не беше в природата на Анри. Дори картите и книжата, които обикновено лежаха в безпорядък, бяха събрани на купчинки. Това не беше присъщо на Анри, той винаги можеше да намери който и да е документ сред привидната бъркотия. Филип често се бе шегувал с приятеля си по повод любовта му към хаоса, но добросърдечният капитан само се бе усмихвал и бе казвал, че домакинстването е работа за жени. Филип вече не се съмняваше, че някой е ровил из каютата на Анри и след това всичко е било внимателно подредено, Филип беше сигурен в едно — който и да е ровил из каютата, не е намерил онова, което е търсел. След като Анри бе прочел тайния документ и го бе сложил в сейфа, Филип се бе върнал в каютата и без знанието на Анри бе взел документа. Тъй като беше собственик на кораба, естествено бе да знае комбинацията на сейфа. Документът сега лежеше на дъното на сандъка на Габи. Продължавайки да мисли, Филип разбра, че и собственият му живот е в опасност.
Когато се върна след известно време в каютата си, сърцето на Габи се сви, щом видя тънките бръчки, врязали се край устата и по челото му. Сякаш само за няколко часа бе остарял с десет години.
— Филип, кажи ми какво се е случило! — извика тя, когато той влезе уморено в каютата. — Чух хората да викат, сториха ми се потресени от нещо.
— Капитан Жискар е мъртъв — пророни Филип с изменено лице.