— Мъртъв? Как? Защо?
— Нещастен случай на мостика, рано сутринта.
Изведнъж той сякаш рухна и на лицето му се изписа мъчителна болка. Ако не беше поискал помощта на Анри за тази мисия, горкият човек щеше да бъде жив. Нямаше ли да има край върволицата на смъртта, която му отнемаше всички скъпи за него хора? Как да понесе вината за още един живот, отнет заради него?
— Кой ще отведе „Наветрен“ до Мартиника? — запита Габи, прогонвайки мъчителната тишина.
— Първият помощник Мерсие би могъл, но възнамерявам сам да поема командването. Често пъти сам водя собствените си кораби.
Отново се възцари тишина, докато Филип се мъчеше да стигне до някакво решение. Решение, което включваше Габи; но то можеше да я изложи на опасност. Наистина ли искаше да въвлече невинната си съпруга в авантюрата, в която сам доброволно се бе хвърлил? Нямаше избор. Гледа я внимателно дълго време и накрая Габи започна да се върти смутено.
— Какво има, Филип? Защо ме гледаш така странно? С какво мога да ти помогна?
Тя несъзнателно бе взела решението вместо него.
— Какво знаеш за войната, който започна през 1812 година между Англия и Америка? — запита той, изненадвайки я с внезапната промяна на темата.
— Не много — призна Габи. — За какво се бият?
— Воюват главно по вина на Наполеон; както и заради пиратските нападения на британски кораби над американски в открито море. Без да се споменава за нелегалното внедряване на американци в британската флота.
— Какво общо има Наполеон?
— Американците бяха повече или по-малко принудени да вземат страната на французите, когато британците наложиха блокада на пристанищата им и те не можеха да карат важни стоки във френските и испанските пристанища. И понеже Британия не може да патрулира край всички големи американски пристанища, те започнаха да спират в открито море всички кораби под американски флаг и да конфискуват товара им, смятайки го за контрабанден.
— Но, Филип, какво общо има това със смъртта на капитан Жискар?
— Вече стигам и до това, малката ми — каза той тъжно. — На мене и на капитан Жискар бяха поверени важни документи, изнесени тайно от Англия. Трябва да бъдат доставени на генерал Андрю Джаксън, който е в Ню Орлиънс, за да подготви града да се отбранява срещу британска атака. Документът, който имам, потвърждава, че британците се канят да нападнат Ню Орлиънс откъм морето. Там е указана не само точната дата на началото на обсадата, но и приблизителният брой на корабите и хората. Затова вероятно разбираш колко важно е този документ да стигне колкото може по-скоро до генерал Джаксън.
— И ти вярваш, че смъртта на капитан Жискар е свързана с тези тайни документи?
— Това трябва да се предположи. Никак не ми харесват обстоятелствата около този „инцидент“.
— Значи сега нямаш намерение да плаваш към Мартиника? — запита Габи, мъчейки се да подреди в ума си всичко, което й бе разказал Филип.
Като мислеше за Ню Орлиънс, у нея започна да се оформя едно намерение. Ню Орлиънс беше голям град. Може би щеше да успее да се изплъзне на Филип, щом корабът хвърлеше котва. Нямаше да е трудно да намери сестрата на Марсел и да започне нов живот.
Без да знае накъде са поели мислите й, Филип каза:
— Само ние с капитан Жискар знаехме, че корабът плава към Ню Орлиънс. Страхувахме се, че на борда може да се промъкнат шпиони или че документът може да бъде откраднат, ако се разбере накъде плаваме. Затова толкова се ядосах, като разбрах, че Дювал е на борда. Бях наредил на капитан Жискар да не взема други пътници за това пътуване, но тъй като Дювал е мой съсед и лоялен французин, той му е позволил да се качи. Жискар погрешно е предположил, че Марсел още ми е приятел.
— Сигурно не подозираш, че господин Дювал е шпионин! — протестира Габи.
Филип се навъси.
— Според мене е способен на всичко. Но Анри е мъртъв и аз трябва да поема пълната отговорност за доставянето на документа.
— Защо ми казваш всичко това, Филип? — запита тихо Габи.
— Ако с мене се случи нещо неочаквано, преди да сме стигнали Ню Орлиънс, искам ти да отнесеш документа на генерал Джаксън.
За миг сърцето на Габи спря да бие. Нещо да се случи с Филип! Господи! А на глас изрече:
— Да не би да искаш да кажеш, че ако някой, намиращ се на борда, е убил капитан Жискар заради тези тайни книжа, няма да се поколебае да убие и тебе?
— Точно така.
— И ти ми вярваш достатъчно, за да ми кажеш всичко това? — запита Габи смаяна.
— Няма друг — бе внимателно премисленият отговор. — Книжата са скрити в сандъка ти, под дрехите. Ако умра, занеси ги направо в главния щаб на Джаксън в Ню Орлиънс. Мерсие има заповед да закара кораба до Ню Орлиънс, ако аз не мога. — Изведнъж той я сграбчи за раменете и я стисна силно. — Обещай ми, че няма да се доверяваш на никого, Габи! На никого! Разбра ли? На никого!