— Обещавам, Филип, обещавам — изрече задъхано Габи. Едва когато изтръгна обещанието от нея, пръстите му отпуснаха желязната си хватка.
— Утре навлизаме във Флоридския проток и след това в Мексиканския залив — продължи той, след като си възвърна самообладанието. Ако Дювал е шпионин, помисли Филип, не му остава много време, за да извърши най-лошото.
— Ню Орлиънс е френски град, нали? — запита Габи.
— Има няколко стари испански фамилии, но повечето са французи или креоли. Всъщност, след като през 1803 г. Наполеон продаде тази територия, тя е част от Съединените американски щати.
Габи се опита да асимилира всичко, което Филип й разказа, но бе объркана от всички тези понятия — войни, шпиони, тайни документи. Но бе дала обещание и имаше намерение да го спази, макар че мисълта, че Филип може да умре, я караше да се чувства някак странно освободена.
На другия ден Габи зърна земя за пръв път, откакто бяха излезли от Брест. Филип й обясни, че това са само малки островчета, но въпреки това бяха земя. Отдалече изглеждаха като украшения, потопени в лазурното море. Тя изпадна във възторг, като видя искрящите бели плажове и гъстата растителност. Бе толкова омаяна от вида на малките островчета, които отминаваха покрай кораба, че не забеляза мрачното изражение на Филип, който следеше с очи привидно невинните, пухкави бели облачета. Не се учуди ни най-малко, когато Мерсие го осведоми, че барометърът пада с тревожна бързина. Едва тогава Габи насочи вниманието си към застрашително снишаващия се небосклон. Това, което преди й се бе сторило лек ветрец, сега изведнъж се превърна в яростен вихър, който заплющя в платната на бързо движещия се кораб. Видя моряците да се втурват към платната, докато други се хвърлиха да укрепват товарите в задната част на палубата. Трескавата дейност на екипажа убеди Габи, че бурята няма да е като онази, която ги бе полюшкала малко по-силно преди три дни в открития Атлантик, когато Филип я обучаваше на изкуството на любовта. Бяха в тропически води и това може би беше един от онези урагани, за които я бе предупредил Филип.
— Колко време имаме според тебе, преди бурята да връхлети? — запита Габи, докато Филип я отвеждаше към каютата.
— Трудно е да се каже — отвърна той, — но ураганите вилнеят точно по това време на годината и ако се съди по барометъра, бурята ще се разрази още преди да се е стъмнило.
Щом стигнаха до вратата на каютата, той я пусна рязко, загрижен за безопасността на кораба и екипажа.
Силният вятър не престана да блъска кораба целия ден и до късно през нощта, напомняйки на Габи, че морето е като капризна любовница, готова винаги да се шегува и закача или пък да погълне някого, ако е сърдита; сега видя съвършено ясно, че морето никога не е било по-сърдито. Гигантски вълни в надпревара заливаха бордовете. Стомахът на Габи бе разбъркан, тя преглъщаше усилено, за да потиска гаденето, и впиваше ръце в ръбовете на койката, за да не се изтърколи от нея.
Филип се върна няколко пъти в каютата с пребледняло от изтощение лице, с мокри дрехи въпреки брезентовото наметало. После път забеляза, че на Габи й е зле, и веднага се втурна на помощ. Нежно отмахна светлите кичури коса от мокрото й лице и я целуна по челото.
— Още малко, скъпа — прошепна той, — скоро всичко ще свърши. Не се тревожи, ще се погрижа за тебе.
Не се отвърна, когато тя започна да повръща в легена на умивалника, само я задържа плътно притисната до себе си, виждайки я, че трепери от слабост. Не бе очаквала такова мило държание от Филип, но то идваше твърде късно. След като стоя до Габи, докато гаденето й премина, Филип си спомни за своя дълг, отдели се нерешително от нея и тръгна да излиза.
Габи така и не разбра какво точно се случи после. Откъде намери сили да направи това, което направи, или защо изобщо го направи — всичко това остана заключено в някакво отдалечено кътче на сърцето й. Точно когато Филип отвори вратата, за да излезе от каютата, една огромна вълна удари така силно кораба и толкова го наклони, че той едва не се преобърна. Пред ужасените очи на Габи вратата се изтръгна от ръцете на Филип и той бе отхвърлен към палубата, която вятърът сякаш метеше с гигантска метла. Тя видя с ужас как едно буре с гвоздеи, закрепено на палубата, се отвърза и се затъркаля застрашително към него. Филип го видя и се опита да се надигне, но неспирно мокрената от вълните палуба и силното люшкане на кораба затрудняваха и спъваха движенията му. Едва бе успял да се изправи на колене, когато бурето се блъсна в него и го запрати към перилата. Следващото накланяне на кораба търкулна бурето в другата посока, а Филип остана да лежи в безсъзнание, опрян опасно на перилата, откъдето друго силно накланяне лесно би могло да го помете зад борда.