Той разкъса обвивката на пакета, прегледа набързо няколко страници и мрачното му лице се разведри.
— По море. И то скоро — обяви той с блеснали очи. — Тук се казва също, че британският план предвижда да се иска помощ от Жан Лафит. Баратарският залив е важен подстъп към Ню Орлиънс и за да получат достъп до него, им е необходима помощта на Лафит.
— Знам съдържанието — каза Филип. — И капитан Жискар, и аз го прочетохме, за всеки случай. Но Лафит не е ли пират?
— Наричат го с много имена и „пират“ е едно от тях. Ако той обаче се съгласи да помогне на британците, загубени сме.
— Мислите ли, че ще им помогне?
— Няма да го обвиня, ако постъпи така — изсумтя Джаксън. — Губернатор Клейбърн наскоро заповяда на американски военни кораби да навлязат в Баратария, убежището на Лафит. Обсадили острова, потопили няколко негови кораба и пленили част от хората му. Любопитното е, че той не отговорил на огъня. По-късно пратил съобщение до губернатора в смисъл, че се смятал за американец и нямало да стреля срещу корабите на собствената си страна. После предложил да помогне срещу британците, когато дойде време.
— Губернаторът приел ли е предложението на Лафит?
— Тоя глупак още не вярва на Лафит, но аз възнамерявам лично да говоря с него и да преценя дали наистина има желание да ни помогне. Един от неговите лейтенанти се съгласи да заведе двама мои хора до Баратария, за да разберат към кого е лоялен Лафит.
— Градът готов ли е да се бие? — запита Филип. — Какво казват гражданите?
Повечето от тях не вярват, че британците представляват заплаха. Сигурен съм, че биха предпочели да са под британско управление, а не под американско. Но сега, щом като имам доказателства за предстоящото нападение, ще удвоя усилията си да вдигна хората под тревога и да ги подготвя да защитават града си.
— Идвайки насам, видях купчини оръжия и боеприпаси. Според мене, започвате добре.
— Де да беше така — въздъхна уморено Джаксън. — Запасите ни от някои видове оръжия са извънредно малки, липсват също мускети, търсим да се снабдим с тях от околните градове. Ако се съди по това тук — и той посочи тайните документи, които държеше, — нямам много време, за да укрепя и да въоръжа града и да подготвя гражданите за бой.
Той въздъхна отново и прокара дългите си кокалести пръсти през оредяващата бяла коса. Филип усети, че генералът е много загрижен за предстоящите сражения, и се накани да си тръгне. Джаксън забеляза движението на Филип и сякаш се стресна, виждайки го да стои още в канцеларията му — сякаш мисълта за войната бе прогонила всичко друго от ума му. Генералът протегна приятелски ръка към Филип.
— Отново ви благодаря, Сен Сир, от името на американския народ. Само да можех да върна съпругата ви… Ако мога да направя нещо за вас, моля, само ми кажете.
Филип стисна набръчканата ръка, развълнуван от искреното чувство на великия човек, и каза:
— Има едно нещо, генерале.
— Стига да е в моите възможности, Сен Сир — отвърна искрено Джаксън.
— Има някаква малка възможност морето да е отнесло съпругата ми на някое от островчетата в устието на реката и тя да е още жива. Ако можете да изпратите ваши хора да я потърсят, ще съм ви извънредно благодарен. Готов съм да дам пет хиляди долара награда за сведения, които ще помогнат да я открия, ако е жива, или тялото й, ако е мъртва.
Хлътналите очи на генерал Джаксън се изпълниха със състрадание. Той знаеше, че шансовете на горката жена да оцелее не са дори едно на един милион. Дори да е била изхвърлена жива на брега, неминуемо е станала плячка на алигаторите. Но не му даде сърце да изрече това на глас. Само каза:
— Много щедро от ваша страна, Сен Сир. С радост ще разпространя описание на съпругата ви сред моите хора. Бъдете уверен, че ако тя се появи в града, аз веднага ще узная.
Макар в гласа му да звучеше оптимизъм, очите го издаваха. Дълбоко в сърцето си знаеше, че усилията на Сен Сир да открие жена си са безполезни.
Филип описа на един лист отличителните черти на Габи и го предаде на Джаксън. Той го прочете мълчаливо.
— Няма как да объркат съпругата ви с друга — отбеляза той. — В Ню Орлиънс със сигурност няма друга жена, която да притежава отличителните белези на вашата съпруга. Предполагам, ще останете известно време в града?
— Да, ще спя на борда на „Наветрен“, докато трае ремонтът му. Когато стане отново годен да плава, ще реша дали да се установя в града или да се върна в Мартиника. Разбира се, до голяма степен всичко зависи от това, дали ще намеря съпругата си… или тялото й.