3
Докато „Наветрен“ маневрираше край корабите, закотвени в залива, към Филип и Габи се приближи един мъж, чиито дрехи и авторитетен вид издаваха, че е капитанът.
— Очаквахме ви снощи, приятелю — каза мъжът, оглеждайки се внимателно на всички посоки с черните си очи, преди да заговори. — Когато не дойдохте, започнах да се страхувам, че нещо непредвидено ви е задържало.
— Да, случи се нещо непредвидено, Анри — призна Филип. — Един огромен камък едва не ни премаза по пътя към Брест. Спасихме се като по чудо.
— По дяволите! — изруга капитанът. — Каква беше причината за тоя инцидент?
— Върнах се там по-късно, но не намерих нищо, което да сочи, че е имало някакъв умисъл. Явно неотдавнашните дъждове са подкопали камъка и моментът не е могъл да бъде по-добър… или по-лош, зависи откъде ще го погледнеш — прибави многозначително Филип. Спомняйки си внезапно за момичето до себе си, той каза: — Габи, това е Анри Жискар, капитанът на „Наветрен“ и мой добър приятел. — И към капитана: — Анри, това е съпругата ми Габриела Лафарж Сен Сир.
— Господи, Филип, не си ме предупредил, че съпругата ти е толкова красива — каза шеговито капитан Жискар, след като се поклони над ръката на Габи. — Но тя е просто дете, приятелю. Какъв късметлия си ти, да намериш и красота, и младост на едно място!
— Имах просто голям късмет, Анри — заяви Филип, вдигайки вежда към Габи, която трепна, защото се уплаши да не би той да разкрие обстоятелствата около техния брак.
Тя си пое дъх облекчено, когато капитан Жискар отсече:
— Няма значение, тя ще бъде едно чудесно украшение на твоя остров. А ти, Филип, ще предизвикаш завистта на всички мъже.
Габи едва успя да осъзнае галантните думи на капитан Жискар, когато Филип я хвана за лакътя и я съпроводи до каютата в задната част на кораба, която щеше да бъде техен дом през идните няколко седмици. Каза й, че има и още каюти под палубата от двете страни на дългата каюткомпания, но в това пътуване ще останат незаети. Тяхната беше най-голямата, винаги готова, ако той решеше да пътува с „Наветрен“. С гордост в гласа Филип й каза, че е собственик освен на „Наветрен“ и на три други кораба като него.
Каютата, макар и не луксозна, на пръв поглед изглеждаше достатъчно удобна, но колкото и да се опитваше, Габи не можеше да не поглежда към голямото легло, което изглеждаше огромно за малкото помещение. Забеляза, че са внесли сандъка й и са го оставили до обшития с кожа сандък, който предположи, че е на Филип. Едно бюро, отрупано с карти, маса и столове, завинтени за пода, и умивалник с необходимите принадлежности бяха единствената друга мебелировка на каютата. Мъжествените миризми на тютюн и кожа нахлуваха в носа й заедно със свежия дъх на морския бриз. Нямаше никакви други миризми, нито на помади, нито на парфюми, каквито бе усещала да се носят около баща й.
Габи трепна силно, когато чу гласа на Филип.
— Разбирам, че това жилище е доста тясно, малката ми, но все пак трябва да се задоволим с него. — За първи път осъзна колко е уморена и че всеки момент може да припадне, затова сне наметалото от раменете й и заговори с по-нежен глас, за първи път, откакто се бяха оженили, но в него все още не прозираше топлотата на младоженеца. — Имам спешна работа с капитана, затова трябва да те оставя. Ще наредя да приготвят вечеря и после можеш да се оттеглиш, когато поискаш. Пътуването до Брест не беше леко за тебе, а не ми се иска болна жена да ми легне на ръцете.
Габи се втренчи във Филип, неспособна да повярва, че не гори от нетърпение да консумира брака им сега, когато вече са на борда на неговия кораб. Но когато видя, че той наистина се кани да излезе от каютата, тя измърмори уморено, почти признателно:
— Благодаря, господине, оценявам загрижеността ви. — Но прекалено късно осъзна грешката на езика си.
Като чу думите й, Филип замръзна на място, прокара стоманения си поглед по стройната й фигура, стигна до нея с две крачки, хвана крехките й рамене в огромните си ръце и тя извика от страх.
— Името ми, Габи… кажи го, по дяволите! — изрева той. — Защо продължаваш да ме предизвикваш?