Глух гръм плесна над водата. Женската се вдигна. Едното й крило тежеше. Тя с мъка се изви над блатото и видя, че другарят й лежи неподвижно и спокойно във водата. Тя спусна към него и усети, че я попари някак тежък, страшен шум. Тялото й падна до тялото на нейния най-близък.
* * *
В миг от земята израснаха двама души, развълнувани, оживени. Те нададоха радостни звукове, лицата им бяха прекрасни и млади. Единият нагази в блатото и още отдалеч простря ръце към двете застреляни птици, които лежаха една до друга с разперени крила с окървавени гърди.
Наоколо беше тъй тихо, тъй свежо, тъй красно, тъй спокойно и мъдро.
[Излиза във в. „Развигор“, р. I, бр. 6, 14 февруари 1921, с. 1.]