— И така моето семейство получило тази земя… Вие какъв интерес проявявате към нея… и към мен?
— Въпросът е в това, че в момента вашето семейство не притежава земята. — Кристофър се облегна на една от колоните на леглото с балдахин и скръсти ръце на гърдите си. — Голяма част от нея — сто хиляди акра се използваше като ферма за добитък от моя брат Стивън. Миналата година един комарджия на име Теодор Харли се домогна до неговото приятелство и след това му отне фермата на игра на карти. Желанието ми е да изгоня господин Харли от земята, с която се е сдобил по нечестен път.
— И намерихте мен, за да изритам този човек от моята земя? Такава сметка ли сте си направили? — запита тя направо. — Целият този труд — само защото бедничкият hombre1 изиграл вашия брат на карти? Мили боже, ако всички преследваха добрите картоиграчи по този начин, половината мъже оттук до Сан Франциско щяха да стоят гладни и без работа.
— Два месеца след като загуби фермата на карти от Теодор Харли, брат ми Стивън насочи пистолет към слепоочието си — добави Кристофър.
— О! — възкликна Маги, без да отправи обичайните думи на съчувствие. — И как ще си възвърна цялата тази земя? — продължи да разпитва тя внимателно.
— Съгласно договорите на САЩ с Мексико, испанските и мексиканските поземлени дарения се признават от американското правителство. Действайки от името на моето семейство, господин Скарбъроу е събрал повече от достатъчно документи за възстановяване на вашата собственост над поземленото дарение на фамилия Монтоя.
Тя беше изпълнена със съмнения.
— Ако Харли трябва да ми върне земята то как тогава ще я даде на вас? Тя ще бъде моя!
Сега Кристофър трябваше да действа много внимателно. Сякаш обикаляше на пръсти около диво животно, което не желаеше да подплаши.
— Не е необходимо да подчертавам, че няма да се задоволя единствено да видя как Харли губи земята.
— Ако това ви задоволява, навярно сте по-глупав, отколкото изглеждате.
Кристофър повдигна вежди.
— Предполагам, ще имате възможност да разберете, че не съм глупак, госпожице Монтоя. Освен това се грижа добре за хората, които ми служат.
Устата й се изкриви в скептична усмивка.
— А как точно искате да ви служа аз?
— Искам да се научите да се държите като дама, която да мога да представя убедително за наследница на знатна испанска фамилия. След това искам да влезете във владение на земята и да изхвърлите Харли от нея.
— И после?
Макар и с неохота, Кристофър трябваше да признае, че Маги умее да говори. Беше развлечена, груба, необразована и горда, но умееше да говори.
Подробностите можем да обсъдим по-късно — отвърна той.
— Както и сега.
— Да видим първо как ще напредвате, Маги. Утре заминавам, за да представя тези документи в канцеларията на губернаторския инспектор в Санта Фе. Вие ще останете тук с господин Скарбъроу и за няколко месеца ще научите онова, което други дами усвояват в продължение на години. Това ще ангажира времето ви, предполагам.
Тя не знаеше как да постъпи. Кристофър видя за пръв път страх в очите й.
— Тук ли трябва да стоя?
— Господин Скарбъроу ще наеме къща. — За най-голяма изненада на Кристофър, тя не желаеше да се завърне в кръчмата. Той реши да изиграе големия си коз и да заложи на нейното сътрудничество. — Отсега нататък — продължи изкусително — вие можете да бъдете знатна дама. Никой няма да знае, че сте били танцьорка. Щом станете наследничката Магдалена Монтоя, Маги Монтоя, която е обикаляла по задните улички на Денвър, ще изчезне завинаги.
Тя присви замислено очи и заяви:
— Ще ми е необходима придружителка!
— Това може да се уреди, предполагам. — Кристофър не показа изненадата си.
— Луиза Гутиерез! — Тя произнесе името като човек, който казва последната си дума в пазарлъка.
— А коя е тази Луиза Гутиерез?
— Една моя приятелка.
— Драга моя — намеси се Питър, — не бих казал, че една кръчмарска танцьорка е подходяща придружителка за вас, макар да съм напълно съгласен, че е съвсем редно да имате по-възрастна жена за компаньонка.
— Луиза не е танцьорка. Не е и проститутка, ако това мислите. Тя е вдовица, много възрастна и почтена!
Кристофър забеляза хитрата извивка на устните й. Малката беше комарджийка, която знаеше много добре кога държи печелившата карта. Той пък беше мъж, който знаеше кога да не се забърква в подробности.