Лейди Торингтън вдигна вежди изненадана.
— Амелия Хоторн? Що за глупост? Да повярва, че Амелия би ти позволила да се възползваш от нея? Но поради жалкия си произход Магдалена явно не разбира, че между нас има хора е по-изтънчено поведение, отколкото в един публичен дом.
Маги се прокашля. Кристофър поклати глава в едва доловимо предупреждение.
Херцогинята пое шерито от ръцете на Елизабет и отри деликатно.
— Добре, предполагам, че трябва да се справим с това по възможно най-добрия начин. Не биваше да идваш тук, момиче, но щом си обърнала вниманието на висшето общество върху себе си, не можем да те отпратим, без това да изглежда отстъпление. Една Талбът никога не отстъпва, разбра ли?
— Но ти трябва да я отпратиш, мамо! — извика Катерина. — Тя ще ни опропасти! Няма да търпя да живее под един покрив със скъпоценната ми Рейчъл. Детето вече възприема грубата й реч и маниери.
— Кротувай, Катерина. Засега момичето остава. Най-лошото, което можем да направим, е да я отпратим. Не трябва да се срамуваме. Ако само отричаме и негодуваме, че някой е обвинил една Талбът в такова поведение, повечето ще повярват, че обвинителите й са се припознали. След време ще се окаже, че сме обидени и ще настоявам за извинение от всеки, който спомене инцидента. А ти, Кристофър, трябва да се съгласиш след този злощастен случай, че жена ти изобщо не се вписва тук. Задължението ти към това семейство е да го предпазиш от други скандали. Разбра ли?
Кристофър не отговори. През цялото време, докато майка му чертаеше плана на борбата, той се взираше в Маги. Замислена, тя бе почувствала тежестта на тъмния му поглед, но бе отказала да му отвърне.
— Кристофър! Разбра ли?
— Ще се справя с жена си — обеща той.
— Разчитам на това обещание. Утре вечер всички отиваме на опера. Магдалена ще дойде с нас.
Катерина изстена:
— Те ще ни презират! О, мамо, моля те, помисли пак!
— Само да посмеят да ни презират! — Изправи се. Приличаше на кралица, която праща войски на бойното поле. — Накрая ние ще тържествуваме. Това, което трябва да научиш, Катерина, и ти също, Елизабет, е, че който се покаже слаб пред атака, губи. Ще отидем на опера и ще дадем да се разбере, че мъжкараната, предизвикала хаос в парка тази сутрин, няма никаква връзка с нашето семейство, а тези, които обвиняват Маги, очевидно грешат. Ще кажа на Джеймс и Родни да си намерят подходящи дами. Колкото по-голяма подкрепа демонстрираме за Магдалена, толкова по-малко обществото ще повярва за скандалното й поведение.
Херцогинята наперено излезе от стаята и даде знак на придружителките си да я последват.
Катерина спря на вратата и злобно изгледа Маги.
— Стой настрана от Рейчъл, чу ли? Няма да позволя да пълниш главата й с недодялани идеи и да я объркваш с позорната си липса на образование и възпитание.
Единствено Елизабет остана с Кристофър и Маги. Коленичи до стола й и взе ръката й.
— Съжалявам, скъпа. Ще им мине. Наистина. — Потупа ръката на Маги и грациозно излезе след другите.
Маги въздъхна:
— Добре. Мисля, че вече разбирам…
Посещението на опера следващата вечер не се покриваше с представите на Маги за успех. Елизабет се измъкна с извинението, че има главоболие. Маги бе разбрала, че това оплакване е извинението, с което една дама може да избегне всичко, което поиска. Подозираше, че Елизабет не иска да ги придружи до операта най-вече защото доктор Холоуей бе изказал намерението си да прегледа херцога тази вечер.
Катерина се терзаеше по целия път до операта. Херцогинята мълчеше, съсредоточена като генерал, готвещ се за бой. Кристофър, който бе прекарал нощта в клуба си вместо в леглото на Маги, беше замислен и затворен в себе си. Държеше здраво ръката на Маги, докато седяха един до друг в семейната карета, палецът му галеше дланта й е бавни кръгови движения, но мислите му бяха загадка за нея. Почти не бяха разговаряли след семейната разпра предния ден.
Джеймс и Родни ги посрещнаха в операта. Маги бе очаквала нелека вечер, но не бе подозирала колко трудна може да е, докато не видя дамата, която Джеймс бе избрал да придружава — самата госпожица Амелия. Когато Джеймс и дамата му поздравиха херцогинята във фоайето, Маги почувства как ръката на Кристофър стисна нейната по-силно. Питаше се какво изпитва съпругът й — смущение, гняв, ревност?
— Амелия действа бързо — подметна тя. — Не може да й се отрече умението да се окопитва.
Тъмните очи на Кристофър блеснаха странно.
— Аз препоръчах на Джеймс да я покани.
— Какво лошо ти е направил брат ти? — подкачи го тя. Размяната на тези реплики беше последният лъч светлина.
В една мрачна вечер. За Маги операта беше неразбираема. Малко хора от публиката обаче, изглежда, обръщаха внимание на представлението. Всички бяха прекалено заети да поглеждат крадешком към ложата на Торингтън. Маги чувстваше как се изчервява. Кой би си помислил, че един най-обикновен галоп през парка може да предизвика такъв шум?