Амелия, разбира се, бе чула клюката. Кой ли от висшето общество в Лондон не я бе чул? Бе изпълнена с разбиране и съчувствие, от което на Маги й се повдигаше.
— Хората могат да бъдат толкова жестоки — обърна се тя с мек глас към Кристофър, достатъчно високо, за да бъде чута от Маги. — Би трябвало да проявяват повече разбиране към събратята си с нисше потекло. Уверена съм, че твоята малка Маги полага много усилия.
Джеймс явно се гордееше с щедрата любезност на дамата си. Лицето на Кристофър остана непроницаемо.
Късно на следващата сутрин семейството се събра за закуска в утринната стая. В този рядък ден, когато слънцето грееше през завесите върху жълтата сатенена тапицерия на столовете и белия лен, присъстваше цялото семейство. Дори старият херцог бе напуснал леглото си, за да седне на масата. Елизабет беше до баща си, за да му помага да се храни. Тя изглеждаше необичайно оживена. Херцогинята също бе весела. Веднага щом закуската бе сервирана, тя отпрати слугите и направи оптимистична оценка на тактическата ситуация в операта. Маги не смяташе, че мъчението предната вечер е било успех, но вече бе започнала да разбира, че английските представи за такива неща остават загадка за нея.
— Имам чудесни новини! — обяви Елизабет по време на закуската. — Доктор Холоуей ме нае да нарисувам портрети на малките му дъщери — близначки Адриана и Хестер.
Залъкът заседна в гърлото на лейди Торингтън. Тя се нацупи неодобрително.
— Холоуей? — попита херцогът с треперещ глас. — Добър младеж. Не знаех, че има дъщери. Мислех, че не е женен.
— Вдовец е, татко.
— А! Това е по-различно. А ти ще рисуваш момичетата му, така ли? Винаги съм мислил, че можеш да рисуваш по-добре от повечето от половината глупаци, дето се наричат художници. Холоуей е добър младеж. И е умен.
— Едуард, моля те! — примоли се херцогинята. — Елизабет, наистина се надявам, че употребата на думата „нае“ не значи, че доктор Холоуей е предложил да ти плати за портретите.
Елизабет подръпна покривката на масата.
— Каза, че на човек с моя талант би трябвало да се плаща. Не би се чувствал добре в противен случай.
— Хм. Първо, не би трябвало да те моли за такова нещо. Ако искаш да рисуваш портрети на дъщерите му с оглед на неговата любезност към баща ти, тогава може. Но да приемеш пари е немислимо. Би трябвало да знаеш това. Дамите могат да показват умения в изкуството като част от изискаността си, но те никога не се унижават да работят. Този род неща трябва да се запазят за хората от по-нисшите класи, скъпа.
Елизабет погледна Маги за подкрепа.
— Аз ще нарисувам портретите, мамо. Понякога мисля, че съм щастлива единствено когато рисувам. Доктор Холоуей е много благовъзпитан господин и не вижда нищо лошо в предложението си за заплащане. — Изправи се рязко.
— Елизабет, седни.
Елизабет погледна майка си й решително заяви:
— Аз ще нарисувам портретите. Ще ги нарисувам. — След което излезе от стаята. Маги забеляза треперещите ръце, вдървените рамене и твърдото изражение на бледото й лице. Мълчаливо поздрави приятелката си за проявената смелост.
— Ти!
Маги вдигна поглед, за да срещне гневните очи на лейди Торингтън.
— Пълниш главата на дъщеря мис глупости, нали? Нарисува те и сега си представя, че е художничка. Кристофър, ти си не по-малко виновен. Толкова шум вдигна за този портрет, когато Елизабет ти го даде. Дори го окачи в стаята си, като че ли е нещо повече от обикновено мацане. Господи, смили се над нас! Елизабет винаги е била послушна дъщеря, а сега това!
— Мамо — прекъсна я Кристофър. — Елизабет има талант, който далеч надхвърля посредственото умение на една дама. Би трябвало да се гордееш с нея.
— Елизабет е дама, не художник. Нещо повече — тя е сгодена дама. Как смяташ, какво ще каже виконт Стендбридж, като узнае за това? Трябва да се върне от провинцията тази седмица. Господ да ни е на помощ, ако Елизабет го обиди. Никога няма да й го простя. Богатството на семейството му е огромно. Такъв изгоден брак не се урежда лесно дори и за нашето семейство. Всъщност ние ще сме изключителни късметлии, — гневно погледна Маги, — ако не размисли, като чуе за настоящия скандал.
— Скандал? — потрепери херцогът. — Какъв скандал?
— Нищо, с което да не мога да се справя, Едуард.
Старецът удари по масата с вилицата си.