Маги забеляза, че когато Джеймс приключи с изброяването на предимствата на Амелия, Кристофър го поздрави достатъчно сърдечно, за да прикрие собствените си чувства. Но в усмивката, която отправи към брат си, имаше горчивина.
— Не се тревожи за Кристофър — прошепна Елизабет на Маги, когато мъжете се оттеглиха в библиотеката да изпият питиетата си. — Много отдавна е разбрал Амелия. Тя и Джеймс са си лика-прилика.
По-късно, в спалнята им, Маги седеше на леглото, обхванала с ръце коленете на свитите си крака. Кристофър още не се бе качил горе, въпреки че Маги чу тропането от ботушите на Джеймс по коридора, а по-късно и несигурните стъпки на Родни. Може би седеше сам в библиотеката или обикаляше долу. Беше видяла болката на лицето му, когато Джеймс обяви годежа си с Амелия. Кристофър беше заявил, че не изпитва вече никакви чувства към момичето, но Маги не му вярваше напълно. Амелия се обличаше по последна мода, косата й винаги беше подредена в безукорна прическа, говореше ясно, никога не грешеше и не допускаше цветисти думи да се вмъкват в правилния й речник. Съвсем не приличаше на неелегантната и необразована съпруга на Кристофър.
По коридора приближиха меки стъпки. Вратата бавно се отвори. Кристофър се подпря на касата. Дори от такова разстояние Маги можеше да помирише сладкия дъх на бренди, който нахлу заедно с него в стаята.
Очите на Кристофър блестяха като кристали обсидиан, когато се спряха на нея. Маги беше виждала други мъже да изглеждат така — същото напрегнато отчаяние, същия вид на хищник, който търси плячка. Съпругът й не беше пиян, както първоначално си бе помислила. Нуждаеше се от жена. А тя беше единствената на разположение.
Извърна се на другата страна, когато той приближи.
Осемнадесета глава
— Маги. — Кристофър опря длани на раменете й и започна бавно да я масажира. Мирисът на бренди се усещаше силно, но ръцете му бяха сигурни и нежни. Топлината му проникна коварно в плътта й и заплаши да заглуши гнева, който бушуваше в нея. Гняв и болка, че той никога не ще отвърне на любовта й.
Тя затвори очи, като се опитваше да овладее първите тръпки на страстта.
— Маги, не се извръщай. — Обърна я към себе си, докато я навеждаше към леглото. Нежни ръце отметнаха непослушните тъмни къдрици от лицето й. — Знаеш ли, че от ден на ден ставаш все по-хубава!
Маги се чудеше дали Кристофър вижда нея или Амелия. Целуваше челото, носа, ъгълчетата на устните й. Тя прочете болката в очите му и се отдаде на нуждата да я облекчи. Докосна бузата му, изглади напрегнатата линия на челото, после вплете пръстите си в гъстата му черна коса, за да привлече устните му до своите. Маги почувства как светът изчезва, като отнася със себе си гнева и болката. Знаеше, че това е краят. Искаше той да е добър и да го отнесе със себе си, за да я утешава, когато в бъдеще празнотата се настани в душата й.
— Кристофър — прошепна тя. — Моля те, люби ме. Сега. Моля те.
— Ще те любя до полуда, сладка Маги. — Сръчно се справи с копчетата на нощницата й и я разтвори, за да вижда гърдите й. Бяха горещи и напрегнати и го подканяха да ги докосне. — Маги. Сладка Маги. — Дъхът му пареше кожата й, а нежният допир на устните му до гърдите й я изпълваше с желание. Всяка фибра на тялото й напрегнато очакваше утехата на ласките му, усещането на плътта му до своята.
Накрая той я покри с тялото си и намести стройните си крака между бедрата й.
— Толкова много те искам — призна Кристофър до устните й. — Откакто те видях за първи път, гориш като огън в кръвта ми.
Отново я целуна — бавно, страстно, после изръмжа почти нечовешки, като проникна дълбоко в нея.
Светкавица разкъса Маги. Удоволствие, остро като болка, разтърсваше цялото й тяло при всяко проникване на твърдата му плът. Всички мисли се разтопиха в усещане, когато тя попадна в отчаяния ритъм на страстта му. Светът се завъртя и отдалечи, като ги остави в тяхната собствена вселена.
Когато отвори очи, Маги намери мъжа си заспал, въпреки че все още я държеше здраво. Чертите му бяха отпуснати в много невинно изражение. Маги не можеше да не се усмихне. Любовта й към този мъж бе наистина далеч по-силна от страстта, което се възпламеняваше помежду им, когато той го позволеше. Обичаше го заради глупавия му идеализъм по отношение безпомощността и чистотата на „дамите“, заради хумора, който се бореше да пробие сериозната му душевност, заради прехласването му по красотата на една чужда земя и приятелството му с хора, които трябва да са му изглеждали груби и нецивилизовани. Обичаше го заради лоялността към семейството му и лоялността към задълженията му, поети към нея. Обичаше го заради странните му и неразбираеми понятия за чест.