Внимателно, за да не го разбуди, тя слезе от леглото. Очакваше я решение, а не можеше да мисли ясно в стая, изпълнена е топлото присъствие на Кристофър, което я изкушаваше да се сгуши до него и да се предаде на съня с надеждата, че гордостта и нуждите й ще изчезнат.
Мина през тъмната къща и излезе в градината. Въздухът, беше студен, Маги уви халата по-плътно около себе си и седна на една каменна пейка.
Внезапно закопня за танц. Пренебрегвайки студа, изрита меките си чехли и свали халата, който покриваше нощницата й. Изправи се и пристъпи по плочите около фонтанчето — точно както беше, пристъпвала толкова често по сцената на „Лейди Лак“. Собственият й глас изпълняваше музиката, която звучеше в ушите й. Маги танцуваше, а ръцете и дланите й плетяха магическа паяжина в млечната нощ. Босите й крака отмерваха ритъма, тялото й се люлееше, очите й бяха затворени.
Изведнъж ритмичните й стъпки се забавиха и спряха. Завъртанията и извивките замряха. Постоя за момент неподвижна, после бавно се олюля и се строполи на каменната пейка. Покри лицето си с ръце и затвори очи. Беше загубила танца точно както беше загубила себе си.
Седя дълго, докато студът проникна в костите й, после се стегна и придърпа дрехата около себе си. Знаеше какво трябва да направи, а това едновременно я плашеше и натъжаваше. Маги Монтоя все още бе някъде вътре в нея, но за да я извика обратно, трябваше да се върне в своя собствен свят. Мисълта да изостави Кристофър прободе като стрела сърцето й.
Маги обу чехлите си и се изправи. Можеше да отложи раздялата, да се задържи в сянката на Кристофър и да преглъща редките залъци на случайна привързаност, които той щеше да й подхвърля. Или можеше да събере кураж и да си тръгне. Предишната Маги Монтоя не би се поколебала. Агонията на бавната раздяла не беше по вкуса й.
Кристофър стоеше на малкия балкон, който гледаше към симетрично подредената градина. Кръвта във вените му лудуваше в ритъма на танца на Маги. Мекият й глас изпълваше нощния въздух е песен. Косата й улавяше лунната светлина в блясъка на черна коприна. Голите й ръце и овалното й лице проблясваха като слонова кост.
Танцът тъкмо набираше скорост, когато Маги забави темпото и го доведе докрай. Отметна главата си назад и протегна ръце, сякаш се предлагаше на луната. Внезапно Кристофър се почувства като натрапник на нечия молитва. Тихо се върна през двойната френска врата в спалнята им.
На него самия му се искаше малко да се помоли. През последните няколко седмици бе преминал през ада. Животът му се бе променил, макар да се бе борил срещу това с мълчалива ожесточеност.
Тази Англия, в която бе довел Маги, не беше страната, която помнеше. Това, което бе ценил най-много в живота си, стана фалшификат. Стари идеали се разпаднаха, стари цели внезапно изгубиха значение, а бъдещето му се простираше напред в неочертан хаос. Ударът на баща му, изглежда представляваше сгромолясването на света, който винаги бе смятал за свой. Смъртта на херцога го бе освободила от верността му към стария живот, която беше обвързана с верността му към един човек, на когото се възхищаваше и когото уважаваше.
Странно защо винаги се бе възхищавал на хората, вместо да ги обича. Беше се възхищавал на баща си. Беше се възхищавал и на Амелия.
Възхищавал! Дума, бледа в сравнение с любов. Необходимо беше Маги Монтоя да го научи, че любовта си струва напрежението на сърцето и разума. Той я обичаше. Обичаше усмивката й, топлината й, силата й, куража й, пламъчето в очите й, предвещаващо неприятности, й палавия й дух.
Маги искаше истински брак? Щеше да й даде истински брак. След погребението на баща си и сватбата на брат си щеше да отведе съпругата си в Ню Мексико. Щеше по някакъв начин да компенсира седмиците, през които я бе оставил на произвола на съдбата в Лондон. Щяха да забравят нещастното пътуване до място, на което никой от тях не принадлежеше, и щяха да си изваят ниша, която и двамата да нарекат дом.
Когато се настани отново в леглото, което до неотдавна беше стопляно от страстта на съпругата му, умът на Кристофър кроеше планове. Ранчо дел Рио щеше да бъде само началото. Щеше да продаде съдружието си в „Питни й Талбът оувърсиз фрайт“ и да обедини този капитал с прихода от ранчото, за да се разшири в други области — дървен материал, а може би и мини.