— Какво стана в Англия, та толкова не искаш да мислиш за нея?
— Нищо не е станало. Там не ми хареса и затова се върнах. Кристофър беше повече от щастлив, че си отивам. Той не ме искаше в Англия от самото начало.
— Значи сега, и двамата сте много щастливи, че живеете собствения си живот?
— Точно така.
Луиза поклати глава:
— Мисля, че си лъжкиня, Магдалена Монтоя Талбът.
Маги пренебрегна забележката.
Господарската къща в Ранчо дел Рио съвсем не приличаше на разкошното жилище, което Теодор и Тод Харли бяха обитавали. Маги и Луиза я бяха пренаредили, преди Маги да замине за Англия, а след завръщането си тя изхвърли или раздаде всичко, което й напомняше за там. Сега къщата беше пълна с мебели, изработени от бор и дъб, а мексикански и индиански постелки и гоблени, купени в Санта Фе, освежаваха подовете и стените.
Изчистването на дома й от английско влияние бе ангажирало само част от времето на Маги. Беше се старала много, за да научи счетоводството от Луиза, но с малък успех. Все още й убягваше трудната задача да се справя с редици и колони от цифри, без да допуска грешки. Същинската работа в ранчото й доставяше повече удоволствие и тя често придружаваше Мос Райли на кон до крайните лагери, за да проверяват работниците и стадото. Използваше знанията на управителя по отношение оползотворяването на останалата част от огромната й земя — колко да увеличава стадото и с какъв вид добитък, преимуществото да се отглеждат и продават коне или овце наред с добитъка, създаването на сателитни стопанства, за да се разработва по-добре тази голяма земя. Мислеше, че стига фермата да се управлява ефективно, Кристофър няма да се интересува как става това. В края на краищата неговото сърце е в Англия. Какво го интересува Ранчо дел Рио, щом дава добър приход?
Като връх на всичко Маги си бе внушила, че децата, които живееха в Ранчо дел Рио, се нуждаят от образование. Тя не можеше да чете и пише, докато Кристофър и Питър не се заеха с нея. Не виждаше причина и други деца да страдат от необразоваността си. И, разбира се, покани децата от съседните стопанства да посещават училището. Мислеше, че общо петнадесетина ученика ще започнат училище през новата година. Организирането на училището и опитите да намери учител бяха отнели доста време. Луиза се бе съгласила да преподава няколко месеца, но Маги продължаваше да пише писма с надеждата, че ще намери някой, който да пожелае да дойде в Ранчо дел Рио като постоянен учител.
— Ще яздиш ли днес? — попита Луиза.
— Днес не. Имам прекалено много работа тук. Сметки и доставки. — Тя направи гримаса.
Луиза се засмя.
— Ще бъда в кухнята с Анита и Роза, ако имаш нужда от мен.
— Благодаря.
Щастлива да се отърве от любопитството на Луиза по отношение на Англия, Маги отиде право в библиотеката, за да състави списък за покупките от Санта Роса в края на седмицата. Цял час работи усърдно, за да пресметне необходимите разходи срещу средствата, с които разполагаше.
Накрая въздъхна и потърка чело. Луиза беше права. Трябваше да отдели време за себе си. Беше се претоварвала с работа всеки ден от седмицата, откакто се бе върнала. Едва ли си бе дала възможност да оцени завръщането си вкъщи.
Вкъщи! Каква чудесна мисъл! Маги беше приела, че завръщането вкъщи ще й върне сигурността в това коя е и накъде се е запътила. През първите няколко дни, може би през първата седмица, това стана. Беше се наслаждавала на чистия въздух и свежия вятър; просеките между дърветата, облекчени от присъствието на хора й сгради, тихите нощи, спокойните дни, необезпокоявани от тракането на колела на каляски или пресипналите гласове на амбулантни търговци. Но с отминаването на дните тя осъзна, че никога няма да стане пак момичето, което танцуваше в „Лейди Лак“ в Денвър, или даже младата жена, която беше, когато дойде за първи път в Ранчо дел Рио.
Липсваше нещо, което я караше да чувства празнота в себе си. Липсваше Кристофър Талбът. Но тя не искаше да мисли за Кристофър. Разделяше ги океан и по-голямата част от един континент. И така щеше да бъде.
Анита почука на вратата на библиотеката.
— Сеньора Талбът, някой идва.
— Кой е, Анита?
— Мисля, че е сеньора Колинс от „Съркъл Ти“.
— Благодаря. Идвам веднага:
Облекчена от прекъсването на мислите й, Маги бутна настрана списъците и отиде да поздрави гостите си. Когато се появи на вратата, Марта Колинс вече седеше на верандата с Луиза. Синът на Клийв, Джед, помагаше на тримата сина на Колинсда разпрегнат конете и; да ги отведат в ограждението.
— Маги — каза Луиза, — помниш ли Марта Колинс от „Съркъл Ти“?
— Срещнахме се веднъж, преди да замина за Англия, Радвам се да ви видя, госпожо Колинс.