Мос се върна с поднос с храна, за да се реваншира за това, че почти беше счупил пръстите на краката й, докато танцуваха. Върху подноса имаше говеждо, картофи и сос.
— Има и пай, като изгълташ това. Само ми свирни, като свършиш, и ще ти донеса.
— Мос, наистина пръстът ми е добре. Мога да ходя.
Изгледа я подозрително.
— Аз и огромните ми крачища. — Лицето му светна. — Ето Луиза. Чудя се дали тя ще иска да танцува.
Маги изпита съжаление към Луиза, докато Мос си пробиваше път през тълпата, за да я хване.
— Сигурно не на това си свикнала — чу глас отстрани. Маги се обърна и се оказа лице в лице с Тод Харли. За първи път в живота си се обърка.
— Защо… Защо…
— Тод Харли — припомни й той.
— Тод. Ъ, да… разбира се, че си спомням.
— Как да можеш да забравиш? — попита я той с кисела усмивка. — В случай че се чудиш какво правя тук, купих двайсет и пет хиляди акра на южната граница на твоята земя. Започвам с мое собствено стадо.
— Аз… Чувам, че се справяш добре — успя да каже тя.
— Няма да отида толкова далеч да кажа, че се справям добре. Още не. Но ще се справя. Поне мога да управлявам ранчото както искам, без да убеждавам първо баща си. Страхувам се, че баща ми няма високо мнение за мен. Никога не е изслушвал идеите ми, но и аз нямам много високо мнение за него.
Маги му се усмихна плахо.
— Имаш ли нещо против, ако седна на твоята бала? — попита я той.
— Не, разбира се, не. Имаш ли нещо против, ако хапвам?
— Давай. Всъщност това говеждо изглежда хубаво. Май ще отида и аз да си взема.
След минути се върна с пълна чиния.
— Маги — продължи той след няколко хапки, — мога ли все още да те наричам Маги?
— Да. Все още се казвам така.
— Маги, тъй като ще сме съседи, а ти имаш всичкото право на света да ме мразиш от дъното на душата си, аз… е, аз исках да видя дали бих могъл да оправя нещата по някакъв начин. Не бих желал да мислиш, че съм имал пръст в заговора на баща ми миналата пролет. — Тод беше красив, както винаги, с изумителните си сини очи и гъстата си вълниста коса. Искреността, изписана на лицето му, отговаряше на съжалението в гласа му. — Аз не съм баща ми, Маги, и не искам никога да приличам на него. Надявам се, ще ми простиш, че позволих да се забъркам в онзи заговор. Бих искал да започнем отначало, ако е възможно.
Топлината в гласа му я притесняваше. Все пак тя бе омъжена жена, а той я гледаше като куче пред сочен кокал. Някога беше флиртувала с него, за да накара Кристофър да ревнува. Без съмнение беше си направил погрешен извод.
— Добре, ние сме съседи — отвърна тя с глас, който се надяваше, че звучи обезкуражаващо. — Не възразявам.
Тод я дари с усмивка, която навярно би свалила гащите на всички дами от Денвър до Санта Фе.
— Предполагам, че това е всичко, за което мога да помоля точно сега. Освен, разбира се, ако не приемеш поканата ми за този танц. — Остави чинията си и й подаде ръка.
Маги гледаше ръката му така, сякаш тя щеше дай ухапе.
Тод можеше да приеме отказа и като знак, че му има зъб. Нямаше, поне не на него. А пък и бяха съседи.
— В последния танц Мое Райли изпонастъпи пръстите ми — извини се тя.
— Обещавам да не докосвам пръстите ти — настоя той. Очите му я предизвикваха да му подаде ръка и да танцува с него.
— Един танц. После ще нападна един от ония пайове.
— Ще ти помогна да го направиш.
Флейтистите изпълняваха ужасно един валс на Щраус. Маги се носеше леко в познатия ритъм на танца. Тод удържа обещанието си и не стъпи нито веднъж на пръстите и. Беше й приятно отново да бъде в мъжки обятия и все пак като че ли танцът не беше съвсем наред. Държеше я не този, когото желаеше. Миризмата, усещането и движенията му не бяха на Кристофър. Тод не беше Кристофър. Тод може и да беше красив, очарователен и да я поглъщаше с поглед, сякаш тя бе най-желаната жена в залата, но вниманието му не предизвикваше ответна реакция нито от тялото й, нито от разума й.
Маги успя да се измъкне елегантно след един танц, като се извини, че жадува за парче пай. Потърси Луиза и я намери да разделя две момчета, които се биеха за някаква топка.
— Луиза! Знаеш ли, че Тод Харли е купил земя на юг точно до нас?
Луиза отпрати хлапаците и се обърна към Маги с леко раздразнение.