— Мос ми спомена преди известно време.
— Защо не ми каза?
— Защото през месеца, откакто си се върнала, едва ли сме имали възможност да говорим за нещо друго, освен за сметки, добитък и училището. Ти целенасочено отклоняваше разговорите само към това, за което искаше да говориш.
— Какво още не си ми казала? — измърмори сърдито Маги.
Луиза се огледа да види дали някой може да ги чуе.
— Тъй като това, изглежда, е нощта за разкрития, може би трябва да ти кажа, че преди известно време при мен се отби един частен детектив и пита за Арнолд Стоун.
— Какво? — Маги почти изпищя.
— Шшшт!
— О, боже! Ти какво каза?
— Казах, че Арнолд Стоун беше чест посетител на „Лейди Лак“ и слаб познат. Какво можех да кажа?
— Какво каза той?
— Нищо, дори не обясни за кого работи. Шерифските хора още не са похлопали на вратата. Така че, предполагам, който и да е разследвал, е стигнал до задънена улица.
Маги въздъхна:
— Трябваше да ми кажеш.
Луиза я погледна с укор.
— Добре. Не е било лесно да се говори с мен. Съжалявам. Но това е важно. Трябваше да ми кажеш.
— За да прекарваш времето си в тревоги за това? Маги, нито ти, нито аз можем да направим нещо. Миналото отсъства и е извън нашия контрол. Не можеш да го оставиш да проваля всеки ден от бъдещето ти. Аз нямам намерение да прекарам остатъка от живота си в бягство всеки път, когато се спомене името на Арнолд Стоун. И така животът е прекалено кратък. — Тръгна към масите, после се обърна. — Искам малко от онзи пай. Ще ми направиш ли компания?
Маги я последва. Искаше й се да забрави миналото — Арнолд Стоун, Англия и Кристофър Талбът.
Пет дни по-късно Тод Харли се появи на кон в Ранчо дел Рио на посещение по съседски. Донесе подарък за всяка от двете жени — томче с поеми на Байрон за Маги и дантелена кърпичка за Луиза.
— Весела Коледа! — пожела им той, докато разтваряха опаковките на подаръците си.
— Тод, много щедро от твоя страна, но не беше необходимо — възрази Маги.
— Само се опитвам да бъда добър съсед.
Луиза го гледаше с отвращение, Маги — с раздразнение. Но щеше да е ужасно грубо да не покажат поне малко учтивост.
Тод се възхити от промените в къщата на Ранчо дел Рио, когато Маги го разведе набързо.
— Знаете ли, дами — каза той на Маги и Луиза. — Аз предлагах на баща ми да имаме семейства тук, в ранчото. Не намирате ли, че децата и жените имат успокояващо влияние върху поведението на говедарите? Планирам да последвам този пример веднага щом стъпя на краката си. Може би след годишното събиране следващата есен.
Одобри и промените в обзавеждането, като поздрави Маги за въвеждането на битов стил и използването на семпла мебел. Маги разбра, че очаква да получи покана за вечеря, а тя нямаше такова намерение. Не желаеше Харли да се вмъква в живота й.
Тод обаче си изпроси чаша сайдер. Маги се радваше, че Луиза не ги оставя сами въпреки намека му, че би прекарал няколко минути насаме е Маги. Луиза се държеше студено и му показа, че ако той е дошъл да ухажва приятелката и, тя не одобрява това.
— Доста се изненадах, като разбрах, че си се върнала сама от Англия, Маги. — Тод гледаше замислено чашата си. — Надявам се обаче, че съпругът ти ще те последва скоро.
— Съпругът ми предпочита Англия.
— Тогава ти си тук само на гости.
— Не. Аз оставам тук. Лондон, е интересен, но предпочитам Ню Мексико.
Тод се престори на изненадан.
— Надявам се, не възразяваш на това, което казвам, Маги. Ако аз бях женен за жена като теб, съвсем сигурно е, че нямаше да я оставя да живее на единия край на света, докато аз съм на другия.
— Ти не си женен за мен — сряза го Маги. — И двамата с Кристофър сме много… независими.
Внезапната напрегнатост в погледа на Тод беше почти смразяваща. Луиза намали напрежението:
— Забелязахте ли новата сграда, която строим, господин Харли? Маги основава училище.
— Колко интересно! — за момент задържа поглед върху Маги, после видимо се обърна. — Училище. Идеята си струва.
Маги опита да се отърси от внезапно завладялото я чувство, че е в капан.
— Тази зима ще преподава Луиза, но се надяваме да намерим учител, който да се настани тук за постоянно. Всички собственици на съседни стопанства, които искат да изпращат децата си, казаха, че ще се включат, за да му плащаме заплата.
— Хм. — Тод замислено поглади брада. — Може би ще съм в състояние да помогна по някакъв начин.
— Ти нямаш деца.
— Но имам приятел в издателската индустрия. Запознах се, с него, когато ходех на училище в Ню Йорк. Бих могъл да набавя книгите, от които се нуждаете.
— Би било чудесно!
Тод се усмихна на блясъка в очите на Маги.