— Много подходяща дума за този случай.
— Хм. Добре. За твоя информация, приятелю, не съм осъзнал, че съм магаре точно сега. Знам го от известно време насам.
— Тогава защо не заминеш за Ню Мексико и не покажеш на жена си, че си се осъзнал? Жените обикновено оценяват този род унижение.
Кристофър издаде не съвсем благоприличен звук:
— Какво знаеш ти за жените?
— Повече, отколкото преди. Очаквам да ме поздравиш, момчето ми, за куража, ако не за нещо друго. Преди два дни изпратих писмо на Луиза Гутиерез, в което я помолих да се омъжи за мен.
Кристофър рязко вдигна вежди.
Питър се усмихна.
— Има нещо специфично в тия американки, нали?
— Моите поздравления, Питър. Най-искрени. Луиза е чудесна жена и късметлийка, бих прибавил. — Вдигна чашата за тост.
— Благодаря ти, момчето ми. Сега ми кажи защо ти нямаш куража да отидеш в Ню Мексико и да спечелиш отново Маги?
Лицето на Кристофър помръкна.
— Не те познавам като мъж, който отстъпва пред бой — настояваше Питър.
— В този случай аз просто уважавам желанието й.
— Откога влюбените жени казват истината по подобни въпроси?
— За нещастие Маги винаги казва истината.
— А може и да не знае какво иска.
— Никога не съм виждал жена, която да знае по-добре какво иска — опонира Кристофър.
Питър поклати глава.
— Знаеш ли, че вие двамата сте идеална двойка? Инатът на единия е колкото на другия. — Извади писмо от вътрешния джоб на официалното си сако. — Може би трябва да прочетеш това писмо от Луиза. Пристигна на следващия ден след като бях пуснал моето предложение.
Кристофър се зачете. Свъси черните си вежди и стана още по-мрачен отпреди.
— Тод Харли. Кучият син.
Питър се усмихна доволно.
Двадесета глава
Хубавото време в Ню Мексико продължи само до Коледа. На Бъдни вечер майката природа украси пасищата със сняг до коленете. Температурата падна толкова, че Кибола Крийк се покри с дебел лед, а Пекос беше замръзнала така, че можеше да издържи възрастен човек да я прекоси, без тя да се пропука. През първите две седмици от новата година севернякът вилня из равнините. Вятърът беше толкова силен, че издухваше сняг от Ню Мексико в Тексас. Навяваше високи преспи, като блокираше пътя и затрупа две бараки за инструменти в Ранчо дел Рио. Говедата обръщаха гръб към вятъра, лягаха на земята и търпяха. Хората — също.
Бурята отмина и слънцето огря един нов свят. Небето беше безоблачно синьо, а земята — ослепителна със студеното си бяло покривало. Говедарите от Ранчо дел Рио яхнаха конете си, чийто дъх наподобяваше облаци, които се кондензираха и замръзваха в тънки кристалчета. Ледени висулки красяха ноздрите на конете, а брадите и мустаците на говедарите бяха покрити със скреж.
Мос Райли потупваше тялото си, за да смекчи студа, и се усмихваше на Маги:
— Ще се сгреем, като тръгнем. Чака ни работа — да съберем добитъка, пръснат от бурята. Тия глупави животни могат да скитат с мили, ако такъв вятър ги шиба отзад.
Маги трепереше. Дори агнешкият й кожух и дебелите ръкавици не смекчаваха студа.
— Как може слънцето да грее толкова ярко, а въздухът да е толкова студен?
— На това едва ли може да се каже студ, госпожо. Ще видите, още малко да се вдигне слънцето и капчуците ще почнат да капят.
Седлото изскърца, когато Мос яхна коня и извика хората си.
— Довечера ще бъда в лагера до Кибола Спрингс. Оставих Тоби да помогне на Клийв и Джед да стегнат фургоните. Ако има нужда, можете да го изпратите да ме извика.
Маги махаше след работниците. Копитата на конете кънтяха по замръзналата земя. Когато заминаха, всичко наоколо стана много неподвижно и тихо. Тя пое дълбоко дъх и студът се впи в дробовете й. Някога, в не по-малко студени нощи, бе спала по улиците на Денвър. Сега имаше топло пухено легло и юрган, желязна печка, която топлеше стаята през цялата нощ, топла храна и напитки, дори приятели, на крито се доверяваше. Какво още можеше да иска една жена?
Притисна длан до корема си, който бе започнал да се закръгля от бременността; Наистина какво повече можеше да иска една жена от изобилието, което Маги притежаваше? Образът на Кристофър изникна в съзнанието й и тя се почуди дали съпругът й би намерил една такава студена ведра сутрин толкова свежа, колкото тя.
Предсказанието на Мос се сбъдна час по-късно. Слънцето се вдигна по-високо и висулките, които можеха да се видят на всевъзможни места, започнаха да капят. Стопанството се събуди. Клийв, ковачът, разпали огнището и с помощта на Джед и младия Тоби Рос започна да обкантва колелата на два фургона и да поправя оста на друг. От къщичките зад помещенията на слугите изскочиха деца и започнаха да се замерят с топки и да се опитват да направят снежен човек от хубавия сипкав сняг, който се плъзгаше между пръстите на ръкавиците им.