Сади и Тамара гледаха любопитно и подозрително, докато тя го водеше към огъня.
— Дами, този приятел тук е съпругът ми, Кристофър Талбът. Кристофър, дамата, която е хванала лъжицата като оръжие, е Сади, съпругата на ковача ни, а чернокосата дама е Тамара. Омъжена е за един от нашите работници.
Подозрителността на жените веднага се разтопи в радушни усмивки. Те направо зачуруликаха, когато Кристофър демонстрира най-добрия си английски чар.
— Той говори смешно — припомни малката Сара. — Казах му, че може да ходи на училище с нас.
Сади погледна детето сърдито, но Маги се засмя.
— Позволено му е да говори смешно, Сара. Когато бях в Англия, там мислеха, че аз говоря смешно. Всъщност мислеха, че съм по-смешна и от крава с две опашки.
— Наистина ли? — попита Сара със светнали очи. — Къде е Англия?
Маги не искаше да мисли за Англия. Кристофър я обичаше. Беше изминал пелия този път, за да й каже, че я обича такава, каквато е. А тя наистина го обичаше.
— Някой ден, скоро ще ти разкажем за Англия — обеща Кристофър. — Може да напалим голям огън в някоя студена нощ и да разкажем на всички за Англия.
— Обещаваш ли? — настоя Сара.
— Обещавам. Но точно сега Маги и аз имаме малко работа. Надявам се, дами, нямате нищо против да ви я отнема.
Кристофър вдигна Маги на седлото на коня си и се качи зад нея. Тя се чудеше каква работа има предвид. Дали искаше да прегледа счетоводните книги, или да говори с Мос за плановете за разширение? Толкова ли беше нетърпелив да види в какво състояние е скъпоценната му земя?
Кристофър не насочи коня към къщата. Извади компас от чантата на седлото си, внимателно го разгледа и се отправи на североизток. След двадесет минута езда видяха пред себе си заслон.
— Надявах се да е все още тук.
— Заслон? Кристофър, каква работа имаш със заслона? — Маги изведнъж разбра. Сърцето й подскочи. — Трябва да си полудял. Толкова е студено. Вътре няма отопление.
Кристофър гледаше самодоволно.
— Екипирал съм се с одеяла, а и възнамерявам да произвеждам своя собствена топлина.
Кристофър удържа на думата си. Имаха достатъчно топлина, така че едва ли им трябваха одеялата, прикрепени към седлото. Проснати на пръстения под, те им служеха за по-удобно легло от сламения дюшек на нара. Смъкнатите дрехи станаха възглавници, в страстта, сдържана толкова дълго, прогони студа.
Кристофър се бореше с нуждата си. Не бе спал с жена, откакто Маги го бе оставила, и сега кръвта му кипеше. По време на пътуването през Атлантическия океан и после из континента бе живял в терзание от острата нужда да я люби и да изкрещи на целия свят, че Маги Монтоя Талбът е негова жена, а той е нейният мъж.
Сега в студения заслон копринената мекота на кожата й, сладката топлина на устата й, уханието на тялото й го подлудяваха. Искаше веднага да намери облекчение в сладката й женственост и да удължи страстта им в дълъг възхитителен акт на любовта.
Маги го доведе до края. Целувките й бяха сладка агония, очите й — тъмни езера, изпълнени с желание, които го омайваха и го лишаваха от воля. Както винаги, сливането им беше по-скоро битка, отколкото любовна сцена. Прикова я под себе си, като се опитваше да забави темпото. Тя се извиваше, за да получи още. Успя да го обвие с крака.
— Ти си една малка вещица! — прошепна той. — Самото дяволско изкушение.
В очите й блесна пламъче.
— Трябваше да се ожениш за дама.
— Не трябваше. — Цялото му същество бе съсредоточено в жената под него и в нуждата да е дълбоко в нея — по-силно, по-бързо. Мъркащите звуци, с които тя изразяваше желанието си, го насърчаваха. Болката от драскането по гърба му само засилваше страстта. Никога не бе чувствал толкова мощ и в същото време толкова нежност.
Блаженият вик на Маги възпламени собствения му оргазъм. Като че ли всеки мускул на тялото му се топеше. Изведнъж Кристофър се почувства като необуздана река, която най-накрая е намерила покой в спокойните дълбини на океана. Беше се завърнал вкъщи.
По пътя към къщи Маги яздеше на седлото пред Кристофър. Беше я увил добре с одеяло, но тя едва ли се нуждаеше от него. Новата топлина в душата й щеше да я грее много зими напред — дотогава, докато имаше Кристофър. Чудеше се защо изобщо бе позволила на гордостта си да я лиши от мъжа, когото обичаше.
— Кажи защо ме излъга — прошепна Кристофър.
— Какво? — Това не бяха любовните думи, които бе очаквала.
— Кажи защо ме излъга в онова ужасно писмо, когато избяга от мен в Англия. Между другото това ще ти е за последно. Толкова ли ми се сърдеше, че бях груб с теб?
— Изобщо не съм се сърдила на теб. Сърдех се на себе си, защото се направих на глупачка заради теб.