Ето защо бе потресена, когато Тод отказа да я пусне от каменната си къща. Отначало не повярва, че е чула правилно.
— Ценя поканата ти, Тод — каза тя, като прелистваше последните страници на каталога. — Но ние наистина трябва да се връщаме. Тези дни притъмнява толкова рано: — Вдигна поглед и видя пред лицето си дулото на един 44-милиметров „Колт“.
Луиза замръзна до нея.
Маги почувства, че изстива. Само два пъти през живота си бе изправяна пред дулото на зареден пистолет — веднъж, когато клиент в „Лейди Лак“ беше поискал от нея да се съблече, вместо да танцува, и втори път, когато Тод Харли се бе включил в плана на баща си за убийство.
— Какво е това? — попита тя.
В гласа на Тод имаше извинителна нотка:
— Съжалявам, Маги. Не се тревожи, скъпа. Няма да ти сторя нищо лошо. Всъщност искам само твоето добро.
— Какво искаш?
— Искам съпругът ти да дойде на кратко посещение, но той е твърдо решен да не се държи дружелюбно. Ти сама видя онзи ден.
— Тод, това е лудост! Остави пистолета.
Тод не отговори. Вместо това се обърна към Луиза:
— Госпожо Гутиерез, вземете двамата мъже, с които дойдохте, и се върнете право вкъщи. Като пристигнете, кажете на оня англичанин, че ако иска жена си обратно, може да дойде да си я вземе. Кажете му, че може да доведе със себе си двама души невъоръжени — Това е всичко. И никакви трикове. Аз съм честен човек и джентълмен, но дори и честен човек може да избухне и направи нещо, за което да съжалява. Разбрано?
— Разбирам — отвърна Луиза с хладно спокойствие. Кимна заплашително към Маги. — Знаеш, Тод, че ако я нараниш, Кристофър ще те разчекне. Не си мисли, че е някакъв мухльо само защото е англичанин.
— Няма да я нараня. Ние с Маги сме добри приятели.
Луиза го погледна с отвращение и излезе.
Маги затвори сърдито каталога. Не можеше да повярва, че е сгрешила.
— Ти не си по-добър от баща си, Тод Харли. Не знам защо реших, че си скроен различно.
— Аз не съм като баща си — отговори Тод раздразнено. — Аз не съм криминален престъпник.
— Тогава защо си насочил този пистолет към мен?
— Защото мъжът ти се върна, ето защо. Той е виновен за всичко. Щях да те направя много щастлива, Маги. Щеше да си много по-добре, ако се беше омъжила за мен, отколкото за тоя чужденец.
Маги си помисли, че може да е малко луд. За първи път започна наистина да се страхува.
— Не е късно, Маги. Разведи се с Талбът и се омъжи за мен. Никой няма да си помисли нещо. Все пак той е чужденец. И ти се върна сама от Англия. Всички приеха, че сте се разделили.
— Защо да ми е по-добре, ако съм омъжена за теб? — Маги се престори на заинтригувана от предложението му.
— Защото ако не си омъжена за мен, ще загубиш Ранчо дел Рио.
Маги се затрудняваше да проследи логиката му. Стана внимателно от табуретката до масата и тръгна към единия стол в стаята. Дулото на пистолета я следваше, без да трепне.
— Мога ли да седна?
— Разбира се. Чувствай се удобно.
— Знаеш ли, Тод, ще се чувствам по-удобно да обсъждам този въпрос, ако не виждам дулото на пистолет пред себе си.
Той я погледна подозрително.
— Ще се държиш ли прилично?
— Не мога да направя кой знае какво точно сега, нали?
— Не. Не можеш. — Свали пистолета, но не го остави.
— Тод, разбираш, че ако убиеш Кристофър, ранчото пак няма да е твое. То все още ще е мое.
Тод се засмя, после поклати глава.
— Маги, повтарям ти, че не съм като баща си. Не съм престъпник и сигурно няма да убия мъжа ти.
— Тогава защо ми казваш, че ако не се съглася да се разведа с Кристофър и омъжа за теб, по всяка вероятност ще загубя ранчото?
Тод само се усмихна.
— Почакай и ще видиш, скъпа. Мисля, че през цялото време си ме подценявала. И баща ми ме подценяваше, но виж къде е, а обърни внимание къде съм аз.
— Това не е отговор на въпроса ми. Грешиш, ако се надяваш Кристофър да ти прехвърли Ранчо дел Рио само за да ме пуснеш. Ако го накараш да избира между земята и мен, той по-скоро би избрал земята.
— Почакай и ще видиш. До довечера може да си променила решението си кого от двамата искаш.
Луиза не би помислила, че англичанин е в състояние така да побеснее. Гневът на Кристофър можеше да засрами разярен бик и да накара възрастна мечка гризли да стои мирно.
— Тази дебелоглава, наивна, изкуфяла, идиотична малка малоумница! Вълкът вика агнето да му отиде на гости в бърлогата и то отива! Как може една пораснала жена да е толкова глупава? Особено Маги. Тя не е стайно цветенце, което да не знае хорските капани. Как е могла да повярва на изнудвана?