— Не е необходимо да й се карате, госпожице Фицуотър. Рейчъл знае, че е винаги добре дошла да ме наблюдава как рисувам — остави четката и палитрата. — Маги, скъпа, сега можеш да се отпуснеш. Позволи ми да ти представя госпожица Аделаида Фицуотър, гувернантката на Рейчъл. Госпожице Фицуотър, това е лейди Кристофър Талбът, съпругата на брат ми.
Госпожица Фицуотър се поклони леко. Маги не можеше да си представи, че такава жена отглежда умно и енергично дете като Рейчъл. Изглеждаше схваната и суха като съчка!
— Радвам се, че се запознахме, госпожице Фицуотър. Някой спомена ли закуска? Това обездвижване раздразни апетита ми.
— О, господи! — възкликна Елизабет. — Страхувам се, че закуската ще се сервира почти по пладне.
— Рейчъл, разбира се, не може да чака дотогава. — Маги намигна на момиченцето, а то разцъфна в широка усмивка.
— Рейчъл се храни в детската стая — каза Елизабет.
— А тази сутрин няма да закусва като наказание за неподчинението си — напомни гувернантката.
— Не съм видяла никакво неподчинение — заяви Маги и хвана ръката на Рейчъл. — Обзалагам се, че ако успея да намеря кухнята на тази къща, бих могла да задигна нещо за ядене. Какво ще кажеш, Рейчъл? Можем да го отнесем в стаята ти, а ти би могла да ме представиш на играчките си.
Рейчъл извика от удоволствие, с което заглуши протеста на госпожица Фицуотър.
Елизабет нервно местеше поглед от гувернантката към Маги.
— Аз самата съм малко гладна — призна тя. — Вероятно можем да си направим утринен пикник в детската.
Гувернантката понечи да протестира, но властният поглед на Елизабет я накара да замълчи.
— Елате, Маги, Рейчъл. Ще намерим готвачката. Госпожице Фицуотър, защо не си вземете свободен предобед?
Госпожица Фицуотър я изгледа недоумяващо.
— Наистина, госпожице Фицуотър, лейди Кристофър и аз ще наглеждаме Рейчъл. Ще кажа на Нейна светлост и лейди Стивън, че аз съм настоявала.
— Както желаете, лейди Елизабет.
Когато гувернантката си отиде, двете жени и детето размениха заговорнически усмивки.
Готвачката, беше повече от щастлива да им бъде в услуга. Сервира им специална закуска в детската, когато разбра, че госпожица Фицуотър отсъства. Елизабет осведоми Маги, без Рейчъл да чуе, че готвачката и гувернантката не се разбират много добре. Маги се питаше дали чудатостите на тази къща имат край. Готвачката изпрати в детската захаросани кифлички, купа с ябълки, портокали и круши, плато с бекон, огромна купчина яйца и сладкишчета с мармалад. Докато седяха край масичката в детската стая, Елизабет и Рейчъл наблюдаваха с почуда как Маги задоволява добрия си апетит, съвсем неподобаващ за дама.
— Ти със сигурност ядеш много — забеляза Рейчъл откровено.
— Навик — обясни Маги със смях. — В ранчото в Ню Мексико закусваме преди изгрева — яйца, шунка, картофи, палачинки, хляб и масло. Това трябва да те държи през целия дълъг работен ден до късно следобед.
— Какво работехте? — попита Рейчъл.
— Да, разкажи ни за ранчото ти в Ню Мексико — подкани я Елизабет, докато отхапваше малки хапки от мармаладения сладкиш.
Маги прекара следващите два часа, разказвайки за Ню Мексико и Колорадо. Слушателките й бяха възхитени. Рейчъл обяви, че иска да се научи да хваща крава с ласо. Елизабет беше шокирана, че много жени в Америка работят наравно е мъжете тежък физически труд, а собствениците на фермите се потят и трудят наравно с наемните си работници и предпочитат това пред ръководенето на работата от удобните си градски къщи.
— В Англия не е ли така? — попита Маги озадачена.
— Скъпа Маги, ако баща ми, херцогът, някога беше работил заедно е мъжете, които обработват земята му, той щеше напълно да загуби уважението им.
Маги се зачуди как може един човек да загуби уважение заради честен труд.
До обяд семейството беше на крак, както Елизабет бе предсказала. Закуската бе сервирана в утринната стая — слънчева ниша, обградена с прозорци с изглед към градината, която бе осеяна с последните летни цветя. Масата беше застлана с ослепителнобяла покривка. Жълт сатен покриваше столовете и обрамчваше прозорците. Слънчева светлина заливаше масата за закуска и играеше по стените, образувайки ярки квадрати и четириъгълници.
Независимо от ведрата атмосфера в самата стая, семейството отново се събираше с тържествена официалност. Херцогинята ръководеше всичко начело на бялата маса. Кристофър се бе върнал от езда и изглеждаше елегантно красив в полуофициалния си костюм. Маги се възхищаваше от аристократичната му фигура, но си мислеше, че изглежда по-добре в окаляни джинси и каубойски ботуши. Той галантно й дръпна стола, за да седне.