Накрая херцогинята заговори със сериозен глас:
— Съмнявам се, че Маги ще се чувства удобно в такова общество, Елизабет. Не би било честно да очакваме толкова много от нея.
— Съгласен съм — каза Кристофър прекалено бързо. — Нека Маги свикне с Лондон, преди да я хвърлим на вълците.
Маги го изгледа гневно, но Кристофър поклати глава почти незабележимо. Тя въздъхна.
— Да, разбира се — съгласи се Елизабет меко. Като че ли бе доловила разочарованието на Маги. — Забравих, че вие двамата сте изминали дълъг път. Ще има й други балове. Колко неразумно от моя страна да предложа да отидете.
Херцогинята предупредително вдигна вежди.
— Наистина опитай да мислиш, преди да се поддадеш на ентусиазма си, Елизабет.
Маги имаше лошо предчувствие. Беше се заклела да бъде добра съпруга на Кристофър, да докаже, че може да се впише в обществото на неговите високопоставени приятели и семейството му, да покаже, че може да бъде истинска дама. А ето че те вече я мислеха за недодялана простачка. Плахо погледна Кристофър с крайчеца на окото си. Беше забил поглед в храната си и като че ли обръщаше слабо внимание на разговора около себе си. Изразът на лицето му показваше, че мисълта му блуждае другаде.
Изведнъж силната слънчева светлина в стаята и ярката жълта коприна на столовете и завесите избледняха или поне така й се стори.
Следобед херцогинята покани новата си снаха да се присъедини към другите дами от дома за разходка с карета. Маги се осмели да се надява, че е сгрешила за отношението на лейди Торингтън към нея. Докато Елизабет й помагаше да избере подходяща „следобедна рокля“ и й разказваше за изтъкнатите хора, които вероятно щяха да срещнат по време на разходката, Маги си обеща, че ще изиграе ролята на дама така идеално, че херцогинята и горделивата Катерина да се удивят от аристократичните й маниери.
Надеждите й бяха сломени от студеното отношение на лейди Торингтън, когато четирите жени потеглиха от къщата. Поздравът на херцогинята към новата й снаха можеше да смрази дърветата, под които минаваха. Лорнетът й се вдигаше многократно, като че ли не можеше съвсем да повярва на това, което вижда пред себе си в каретата.
Освен кочияша, с тях бяха и двама лакеи, които стояха на малка платформа отзад. И тримата слуги бяха напети, докарани в еднакви ливреи — раирани жилетки със сребърни копчета с герба на семейството, цилиндри, бричове и бели копринени чорапи. Маги забеляза развеселено, че чорапите им са подплатени в подбедрената част.
— Времето днес е хубаво, нали? — каза Катерина.
Маги си мислеше, че въздухът вони на пушек и тор, но имаше желание да бъде очарователна.
— Въздухът е свеж — съгласи се тя.
Елизабет правеше тих коментар за Маги. Лондонският сезон беше приключил, но дамите от обществото все още се показваха в разкошните си екипажи по алеята на Лейдис Мейл, по серпантината и обратно към Хайд Парк Корнър. Маршрутът не бил така оживен, както през сезона, информира я Елизабет, когато всяка дама с някакви претенции за обществено положение се показвала по алеята. И все пак алеите бяха доста пълни. Никога не бе виждала толкова много различни превозни средства, теглени от коне. Файтони, градски карети, ланда, кабриолети, леки двуместни и други карети — всички се придружаваха от лакей и кочияши, които сякаш се състезаваха за най-натруфена ливрея.
Участниците в следобедната разходка с карети изглежда се познаваха много добре. Подвикваха си поздрави, а и често се спираха, за да могат дамите да си побъбрят, без да ги е грижа, че блокират пътя.
— О, гледайте, гледайте! — възкликна Катерина, след като се бяха движили няколко минути по Лейдис Мейл. — Ето лейди Джейн Тревър. Дочух, че баща й трябвало да продаде фамилните портрети. Бедната! Срамота е, че не успя да докара нещата докрай. Всички мислеха, че сватбата е почти уредена.
Маги забеляза, че Катерина изобщо не съчувства на бедната дама.
— Тази карета е наета — отбеляза херцогинята. — Те вече не могат да си позволят да поддържат собствена конюшня. Какъв срам! Фамилията Тревър е стара и благородна. Спечелили са титлата си в четиринадесети век. Но сегашният граф е пройдоха, ако мога така да се изразя.
Когато се разминаха, херцогинята не поздрави лейди Джейн, независимо от титлата, датираща от четиринадесети век. Маги знаеше, че една херцогиня далеч превъзхожда дъщерята на някакъв си граф. А според кратката лекция, която Елизабет й беше изнесла относно висшите форми на етикеция, по-високопоставената дама трябва да поздрави първа или да започне разговор, ако трябва. Бедната лейди Джейн току-що беше „отрязана“ от херцогинята, защото баща й бил проядоха. Маги мислеше, че всичко това е грубо, странно и доста жестоко.