Маги мълчаливо поздрави Кристофър за правилното произношение на дългата редица имена. Тонът му прозвуча така, сякаш той се гордееше да я нарече своя съпруга. Сърцето й подскочи от радост. Усмихна се топло на Мери Виктория и тя и отвърна със същото.
— Много се радвам, че се запознахме, лейди Кристофър. Може ли да ви наричам Магдалена?
— Но моля ви.
— Маги е американка — обясни Кристофър. — От Колорадо и Ню Мексико.
— Колко вълнуващо! Трябва да сте много смела. Чела съм истории за масови убийства и нападения от индианци.
— Е… — Маги се чудеше дали да поохлади ентусиазма на момичето, като й каже, че никога не е била нападана от индианци. Реши да го направи. — Повечето от индианците живеят мирно в резервати. Има все още някои, които причиняват неприятности — предимно Джеронимо и приятелите му.
— Не трябва да четете такива неща — обади се Кристофър. — В повечето случаи са преувеличени.
— И татко ми казва това, но аз с най-голямо удоволствие бих чула истории от първа ръка.
— Тогава трябва да се отбиете при съпругата ми. Сигурен съм, че лейди Торингтън ще ви приеме с удоволствие.
— Ще го имам предвид.
По време на разговора им обожателите на лейди Мери се въртяха наоколо като вълци, които дебнат плячката си. Маги си спомни коментара на Елизабет, че лорд Каламат планира да даде голяма зестра на единствената си дъщеря. Знаеше ли Мери Виктория, че баща й й купува съпруг? Разбира се, че знаеше. Може би затова момичето не проявяваше никакво желание да се върне при обожателите си.
Следващият танц беше валс. Кристофър покани Маги. Докато се въртяха в такт с музиката, той усмихнато я попита:
— Балът отговаря ли на очакванията ти?
— Невероятен е. Ако ония надути матрони от висшето общество в Денвър можеха да го видят, щяха да онемеят. Даже Хорас Тейбър не може да си позволи такъв празник, а той е богат колкото самия Господ.
Кристофър се засмя:
— Наистина се изразяваш по много цветист начин.
— Лейди Мери Виктория изглежда много добра.
— Така е. Маги, не всички в Лондон са като майка ми и Катерина. Хората ще те харесат, ако им позволиш.
Кристофър я притисна по-плътно към себе си и прошепна:
— Знаеш ли, че се справяш много добре? Просто помни, че си дама.
Дъхът му бе топъл и възбуждащ. Валсът изобщо не бе скучен, когато танцуваше с Кристофър. Вълната от чувства, които той събуждаше в нея, я изпълваше с желание да се изяви в собствения си танц. Щеше да се държи прилично и да докаже на съпруга си, че може да бъде идеална и благовъзпитана като всяка английска дама.
Внезапно кръвта й се смрази, когато херцогиня Торингтън изникна от тълпата, хванала под ръка Амелия Хоторн.
— Кристофър, скъпи, виж кой е тук. Милата Амелия.
Кристофър дори не трепна. Това беше озадачаващо. Може би не беше наясно, че Маги знае всичко за него и госпожица Идеална.
— Добър вечер, Амелия. Изглеждаш чудесно.
„Изглежда като захарен памук на клечка — помисли си Маги намръщено, — само сладост и никакво съдържание.“
— О, Кристофър, благодаря. Надявах се да си тук тази вечер. Днес следобед видях майка ти в парка и се зарадвах, като научих, че си се върнал.
„Обзалагам се, че си се зарадвала“ — сряза я Маги наум.
— Може ли да ти представя съпругата си, Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът.
Амелия се усмихна лъчезарно на Маги.
— Срещнахме се днес следобед. Колко е хубаво, че ви виждам отново, Магдалена, Изглеждате прелестно! Това не е ли чудесната рокля, която Елизабет носеше на дебютантския бал на Тамара Ходжис миналия сезон? Стои ви чудесно.
Маги замръзна. Не беше необходимо да е веща по въпросите на обществото, за да разпознае хапливата забележка, когато я чуе. Кристофър, като всеки мъж, изглежда, не усети нищо.
— Как е семейството ти? — попита той.
— Великолепно. Чичо Дан направи състояние от транспорта тази година. Всъщност, Кристофър, страхувам се, че може да подяде бизнеса на „Питни и Талбът“.
Кристофър се усмихна спокойно.
— Сега, когато съм тук, може би ще променя нещо.
— Разбира се, че ще го направиш. Но нека поговорим за нещо друго. Работата е толкова досадна, нали? Леля Клариса планира грандиозно събиране за Коледа в Оукли Фийлдз. Надявам се, че ще дойдеш. — Измери с поглед Маги. — Разбира се, поканено е цялото семейство.
— Вече приех от името на всички — намеси се лейди Торингтън.
— Ще прекараме повече от чудесно — възторжено заяви Амелия. — Пързаляне с кънки, горещ сайдер пред камината, дълги разходки в снежната гора…
Амелия говореше поетично, но Маги беше наясно, че планира интимни срещи, в които нежеланата съпруга не се включва.