— Имаме да наваксваме толкова много — продължаваше госпожица Идеална. — Трябва да чуя всичко за приключенията ти в Америка. Трябва да танцуваш с мен и да ми разкажеш за имението на брат си в Ню Мексико. — Отправи зле прикрит победоносен поглед към Маги. — Нямате нищо против, нали, скъпа?
Амелия отведе Кристофър, преди Маги да успее дори да отвори уста. Видя как тънките устни на лейди Торингтън се изкривиха в лукава усмивка. Очевидно това беше война и тези дами се бяха впуснали в първата атака. Маги беше свикнала да предвижда конфликти. Лукавството и изкуствените припадъци не бяха в неин стил.
— Какво искате, лейди Торингтън? — сдържано попита Маги. — Кристофър да се разведе с мен ли? Разочарована ли сте, че не се е оженил за Амелия?
Намръщеният поглед на херцогинята би могъл да изравни със земята цяла борова гора.
— Каква глупост! Магдалена, скъпа, нямаш никаква представа за какво говориш.
— Имам представа, че набутвате моя съпруг под фустата на Амелия Хоторн.
Очите на лейди Торингтън се разшириха.
— Ти си една малка грубиянка.
Маги отказа да сведе поглед.
— Разбира се, че не трябва да се развеждате. Такова нещо би означавало разорение. А и, както казах вече, въпреки че Амелия беше първият избор на Кристофър, не е подходяща. Чичо й има състояние, достойно за уважение, но тя не е ключът към земята на Стивън. А честта изискваше това положение да се оправи. Не, мила моя, аз просто ти правя услуга, като ти посочвам колко далеч си от жените, които Кристофър обожава и уважава. Ако трябва да съм брутално искрена, ще ти кажа, че ако останеш в Англия, ще поставиш семейството в неудобно положение. Ти и синът ми трябва да продължите живота, за който сте предопределени. Кристофър ти е осигурил бъдеще, много по-добро от това, което сама би си осигурила. Върни се в Ню Мексико и бъди щастлива.
— И да оставя Кристофър да живее своя собствен живот?
— Да. И двамата можете да имате свой собствен живот — живот, за който сте подходящи.
След тази окончателна присъда херцогинята се обърна и решително се оттегли.
Стиснала здраво устни, Маги обходи с поглед залата, докато откри Кристофър и Амелия. Те се носеха красиво по дансинга като едно цяло. Амелия се усмихваше на Кристофър, а той изглеждаше прехласнат от възхищение.
— А, Маги! Не очаквах да те видя тук!
Маги се обърна с благодарност към познатия глас на Питър. Една дама бе хванала високия юрист под ръка — стройна тъмнокоса жена с приятни бръчици около искрящите си очи.
— Маги, това е сестра ми, госпожа Алис Дънбар, вдовица. Алис, запознай се с Магдалена Монтоя Талбът, съпругата на лорд Кристофър.
— За мен е чест — каза Алис, като подаде ръка приятелски. Изглеждаше искрена. — Питър ми е разказвал много за вас и приятелката ви Луиза.
Питър веднага се хвана за думите й:
— Като стана дума за Луиза, получавала ли си скоро новини от нея?
Маги се усмихна:
— Не ни чакаше писмо, когато пристигнахме в Торингтън Хаус, ако това имаш предвид. Все пак едва ли е минало достатъчно време.
— Е, да — въздъхна той. — Сигурен съм, че е добре. Никога не съм срещал жена, която да се грижи така добре за себе си, както Луиза. Освен теб, Маги.
Маги погледна за миг към дансинга, където Кристофър и Амелия все още танцуваха като омагьосани любовници. Питър проследи погледа й.
— Виждам, че си срещнала госпожица Хоторн.
— Да.
— Мила моя, тя не може да се сравнява и с малкото ти пръстче.
Маги се засмя.
— Разбира се, че не може. Аз съм най-внушителната дама в залата и щастлива като прасе в кал.
Почувства нежния изпитателен поглед на Питър върху себе си и после сведе очи към пода. Ако бяха в Денвър, той щеше да й направи забележка за сарказма, неподходящ за една дама, както и за цветистия език. Сега той само въздъхна.
— Как намираш Лондон? Някога смяташе, че английските обичаи изглеждат пълна глупост.
— Все още мисля така. Трябваше да ме предупредите за тези дами от висшата английска аристокрация. Никога не съм срещала някой, толкова зает да не прави нищо. Не се обиждайте, госпожо Дънбар.
Адис се засмя.
— Ние сме специфична раса. Но ще ви се наложи да свикнете с нас след време.
След един-единствен танц с Амелия Кристофър не можеше да се отърве от лейди Хетрингтън — огромна матрона, която някога усърдно го беше преследвала заради дъщеря си. Момичето вече беше омъжено за някакъв баронет.
— Това красивата съпруга ли е? — попита лейди Хетрингтън. — Малката, която говори с Питър Скарбъроу и сестра му.
— Наистина е тя, милейди. — Кристофър се зарадва, като видя, че Маги е избягала от компанията на майка му й е намерила закрила при Питър. Чувстваше се леко засрамен, че бе позволил Амелия да го отвлече.