— Боже, та тя е малка красавица! — възкликна лейди Хетрингтън. — Чух, че сте я открили в Америка. Кой би помислил, че тая дива земя може да роди такова красиво цвете! Всички й се възхищават. При това е наследница. Трябва да сте много щастлив, че можахте така лесно да си върнете земята на брат ви.
— Всъщност земята на съпругата ми е незначителна придобивка в сравнение с останалите й добродетели. Тя притежава извънредна смелост. С голи ръце ме спаси от една мечка гризли. Щях да съм мъртъв.
— Каква мечка?
— Гризли. Най-свирепият звяр, който можете да си представите. — Освен майка му. Маги като че ли не се справяше така добре с нея, както с мечката.
Лейди Хетрингтън изду устни в знак на задоволство.
— Мисля, че това е много романтично, лорд Кристофър. Бракът ви трябва наистина да е повеля на съдбата.
Ако добре познаваше Лейди Хетрингтън, до сутринта цялото лондонско общество щеше да се възхищава на героизма на Маги. Щеше да бъде на първо място в клюките. Може пък съгражданите му да осъзнаят, че качествата не произтичат задължително от потеклото. Може би беше време той самият да го осъзнае.
— Здравей, момчето ми. — Питър изникна до Кристофър.
Добър вечер, лейди Хетрингтън. Мисля, че госпожица Ричардсън ви търсеше преди малко.
Когато лейди Хетрингтън се отдалечи, Питър се обърна към Кристофър:
— Вече хвърляш малката Маги на вълците, така ли?
— Какво искаш да кажеш с това? — попита Кристофър остро. Откри с поглед Маги да разговаря с ято матрони на средна възраст. Брадичката й беше вдигната, раменете й — изправени, а на устните й грееше лъчезарна усмивка. Отново беше поела ролята на дама. — Ако онези дами ей там са вълците, за които говориш, тогава Маги удържа положението сама.
— Знаеш какво имам предвид, момчето ми. Да не мислиш, че клюкарите не злорадстваха, докато танцуваше с Амелия, а Маги ви наблюдаваше със свито сърце? Знаеш, че те преживяват от тези неща. До сутринта всяко женско същество от обществото в града ще обсъжда как си оставил съпругата си да линее, за да танцуваш със старата си любов.
— О, по дяволите, Питър! Знаеш, че това са глупости. Амелия е приятел, а това няма нищо общо с Маги и мен. Съмнявам се, че Маги се е разстроила от моя танц с Амелия.
Питър поклати глава.
— Кристофър, понякога си мисля, че разбираш от жени по-малко от мен.
— Разбирам от жени толкова, колкото и повечето мъже — каза Кристофър нетърпеливо. — Това, което наистина разбирам, е, че Маги трябваше да остане в Ню Мексико. Тя знае как да се справи с упорито добиче или с разгневена гризли, но се съмнявам, че може да се справи с майка ми и останалата част от лондонското общество. Никога няма да е щастлива в Лондон.
— Ти толкова ли си щастлив в Лондон?
Кристофър не отговори. Въпросът беше нелеп. Трябваше да е щастлив в Англия. Тук беше неговият дом.
— Трябва да си призная, че Ню Мексико ми липсва — разсеяно сподели Питър.
Кристофър се намръщи.
— За какво мислиш, Питър?
Питър сви рамене.
— Нищо, нищо… Само старчески мечти.
Маги вече не се учудваше защо семейство Талбът стават толкова късно. След бала на Каламат се прибраха в малките часове на нощта, но все още не си лягаха. Мъжете се оттеглиха в библиотеката да пият бренди, а лейди Торингтън и Катерина обменяха клюките, които бяха събрали по време на танците. Маги остана с дамите, но те я изключиха от разговора. Беше благодарна, когато Елизабет влезе в салона с херцога под ръка.
Херцогинята се нацупи.
— Едуард, би трябвало да си в леглото.
— Глупости, Адела. Искаш да проспя остатъка от живота си. Скоро ще заспя завинаги.
— Тогава би трябвало да си в библиотеката със синовете си.
— Прекалено стар съм за бренди. Това е моята къща. Аз съм херцогът. Ще ходя, където си искам.
— Да, Едуард.
Херцогът се обърна към нея:
— Ти, момиче. Как ти се видя първият светски бал в Лондон?
Маги се усмихна. Херцогът имаше удивително бистър ум.
— Забавлявах се много, сър. Балът беше вълнуващ.
— Адела представи ли те на някои? Сигурен съм, че го е направила. Тя познава всички в този проклет град.
— Едуард, какъв език!
— Прекалено съм стар да съблюдавам думите си. Тази жена не е една от твоите хилави любимки. Заклевам се, че е слушала много пъти цветист език.
— Да, сър. Дори съм го използвала от време на време.
— Браво. Знаех си, че нашият Кристофър ще си намери истинска жена? Не като тия благоприлични кокони в Лондон, които само се наричат жени.