— Едуард — каза херцогинята със заплашителен тон, — пресилваш се.
Херцогът се настани в нишата.
— Вече не. Ела тук и седни до мен, момиче.
Маги послушно седна. Беше започнала да харесва раздразнителния старец.
— Разкажи ми за бала, на който замъкна сина ми. Знаеш, че обикновено не ходи. Трябва добре да си го вързала.
— Едуард, Магдалена не е вързала Кристофър по никакъв начин. Всъщност тя пътува обратно за Америка веднага щом успее да си намери билет.
Изненадана, Маги вдигна рязко глава.
— Не, не пътувам!
— Разбира се, че да, скъпа. Не си ли спомняш краткия ни разговор?
Катерина гледаше самодоволно. Елизабет и херцогът бяха изненадани. Маги гореше от желание да извика „вещица“ в лицето на херцогинята, но се задоволи с един убийствен поглед.
— Изгаряте от нетърпение да се изплаша и да избягам. Ако ме познавахте по-добре, щяхте да знаете, че Магдалена Монтоя не бяга от никой и от нищо. — Вдигна брадичка с надменност, равна на тази на херцогинята.
— Какви са тия приказки, че момичето си тръгва? — Гласът на херцога трепереше. — Тя току-що пристигна.
— Момичето не си тръгва.
Всички обърнаха погледи към вратата. Кристофър се бе облегнал на касата със скръстени на гърдите ръце.
— Мамо, мога ли да поговоря с теб насаме?
Херцогинята изсумтя:
— Този въпрос засяга цялото семейство. Ще го обсъждаме тук.
— Въпросът засяга мен и съпругата ми, но ако искаш да говоря пред другите, така да бъде.
Джеймс и Родни избутаха Кристофър, за да влязат в стаята.
— Какво става тук? — попита Джеймс.
Кристофър не му обърна внимание.
— Мамо, бях те помолил да отдаваш нужното уважение на съпругата ми…
— Не съм неучтива. — Херцогинята беше разярена, че е обвинена в такова провинение. — Аз съм реалистка.
— Реалистка за какво? — настоя Джеймс. — Аз съм най-големият и съм наследникът. Имам право да бъда включен в спора.
Херцогът изсумтя.
— Млъкни, Джеймс. А сега, Адела, какви са тия приказки, че момичето си тръгва? Тя току-що пристигна, нали?
— Не си тръгвам!
— Спокойно, Маги! — заповяда й Кристофър.
Херцогинята се изправи властно.
— А сега виж какво, Кристофър. И ти, мъжо. Изглежда, трябва да мисля вместо всички вас. Кристофър, ти винаги си бил послушен син и не разбирам защо настояваш да доведеш една неподходяща жена в средата си, за да ни злепоставя. Ние сме семейство с известен престиж. Обществото ни наблюдава. Магдалена може да е много сладко момиче, но тя няма понятие как да се изразява, как да се държи, как да се облича. Тези неща не могат да се научат за няколко седмици или месеци. Ако една жена не е родена дама, тя никога не може да стане такава.
Маги трябваше да положи усилия, за да не сведе очи пред убийствения поглед на лейди Торингтън, насочен към нея.
— Магдалена, аз със сигурност не ти желая зло. Уважавам факта, че си наследница и от семейство от… е… някъде си. Но ти не можеш да бъдеш щастлива тук. Не съм в състояние да разбера защо искаш да останеш. Излагаш себе си, Кристофър и цялото семейство. Както ти казах по-рано, момиче, опитът ти да се изкачиш по-високо от собственото си положение ще ти донесе само нещастие.
— Сигурна съм, че ще направите всичко, което е във вашата власт, за да се уверите, че съм нещастна.
— Мамо! Маги! Престанете! — Гласът на Кристофър прекъсна рязко напрежението, докато двете жени разменяха ядосани погледи. По бузите на Елизабет се стичаха сълзи. Дори Катерина се притесни. — Маги и аз ще решим какво да прави и къде да живее. Ако остане, ще се отнасяш с нея като с дъщеря или ще се лишиш изобщо от компанията ми. Разбра ли?
— Чуйте! Чуйте! — извиси се гласът на херцога в тишината, настъпила след изявлението на Кристофър. — Сложи старата на място. Време беше някой да го направи.
Херцогинята изгледа обидено съпруга си, прихвана огромната си пола и излезе от стаята. Катерина побърза да стори същото след нея.
— Елизабет — обърна се Кристофър към сестра си, — заведи татко в апартамента му, моля те.
Останала сама със съпруга си, Маги се обърна и погледна през прозореца към черната лондонска нощ. Тук звездите не можеха да се видят, както в Колорадо и Ню Мексико. Въздухът беше много гъст от праха и пушека. Тъмнината Като че ли изведнъж я задуши.
— Маги. — Гласът на Кристофър беше нежен. — Съжалявам. Хайде да си лягаме.
Маги му позволи да я поведе нагоре. Когато вратата на апартамента им хлопна зад тях, тя попита:
— Защо майка ти ме мрази така? Какво съм й направила?
— Тя не мрази теб. Опитай се да разбереш. Целият и живот е семейството и неговото положение в обществото.
Маги се бореше със сълзите си, но те я надвиха и потекоха.