— Имате голям талант — заяви докторът. — Не са много известните портретисти, които биха могли да нарисуват лейди Кристофър като вас.
Маги трябваше да се съгласи. На портрета виждаше себе си. Не само чертите й бяха вярно предадени, но на лицето й бяха изписани амбиция, съмнения, радост и любов. И другите ли я виждаха така ясно?
— Забележително! Просто забележително!
Маги се чудеше дали доктор Холоуей коментира портрета или прекрасната лейди Елизабет. Беше много хубав човек — внимателен, образован, красив. Спомни си забележката на Елизабет за годеника й и изведнъж се натъжи.
Дните минаваха и състоянието на херцога се подобряваше. Доктор Холоуей се върна в собствения си дом и се задоволи с ежедневни визити у пациента си. В името на мира в дома Маги и лейди Торингтън временно прекратиха „военните действия“. Маги уважаваше скръбта й, която изглеждаше истинска. Катерина прекарваше времето си с херцогинята. Играеше ролята на пазач на апартамента й, давайки ясно да се разбере, че Маги не е желана там. Джеймс и Кристофър прекарваха по-голямата част от времето си в консултации със семейните адвокати, между които беше и Питър Скарбъроу, за да се уверят, че завещанието на херцога и другите документи, свързани с прехвърлянето на собствеността върху именията и титлата, са в ред.
Маги виждаше Кристофър само през нощта. След удара на херцога той стана мълчалив и се затвори в себе си. Два пъти се любиха — набързо и механично, сякаш Маги беше сърбеж, който той почесваше без желание.
Всяка сутрин Маги се събуждаше сама в леглото и всяка сутрин важният Грейс й съобщаваше, че лорд Кристофър е излязъл на езда. На десетия ден след удара на херцога Маги се събуди призори. Както винаги, леглото до нея беше празно. Намръщи се на мрачното утро и реши, че Кристофър е постъпил правилно. Ездата призори можеше да окаже добро влияние и на нейното душевно състояние.
Конюшните на Торингтън бяха почти толкова натруфени, колкото и къщата. Маги се съмняваше, че ще й позволят да язди някое от хубавите животни в нея, но сънливият коняр не трепна, когато тя поиска кон. Той изведе една пригладена дългокрака кобила. Лъснатите и подкови блестяха почти колкото безукорно лъснатите ботуши на слугата. На гърба й имаше седло за странично яздене. Маги, разбира се, беше виждала такава измишльотина и преди. Дори и в Американския запад благовъзпитаните жени обикновено яздеха настрани.
Но тя — никога.
Конярят й помогна да се качи, а после яхна един кафяв кон, който изглеждаше сънлив като него. На въпросителния й поглед той отвърна с покашляне:
— Ще ми иде работицата, ако ви оставя сама, милейди. Ако искате да бъдете сама, ще стоя далеч зад вас.
Изглеждаше толкова загрижен, че Маги го съжали.
— Хайде тогава… Как се казваш?
— Грийвс, милейди. Роби Грийвс.
По това време на деня градът изглеждаше като омагьосан. Маги разбра защо Кристофър е избрал ранните утрини за езда. С напредването на деня въздухът щеше да се изпълни с прах, в повечето случаи примесен с миризмата на конски изпражнения. Сега въздухът беше свеж и хладен, а градът — стихнал в очакване на изгрева. Почти никой не се виждаше по пътя за Лейдис Манли. Само няколко ранобудни ездачи се движеха бавно по пътеките на Хайд Парк.
Роби Грийвс я следваше мълчаливо. Присъствието му не пречеше на Маги да подреди мислите и чувствата си. Още не беше готова да признае, че идването, й в Лондон е грешка. Тук нямаше нищо, което да не може да завладее, ако й се дадеше достатъчно време и малко късмет. Много предизвикателства, но нищо, с което да не може да се справи.
Най-голямото предизвикателство беше херцогинята. Тази жена беше кисела като оцет, но имаше и своите слаби места. Катерина не беше по-неприятна, но колкото и да се пулеше и зъбеше, беше безобидна. Джеймс и Родни не бяха никаква пречка. Кристофър бе обещал да не отстъпва пред плахите опити на Джеймс да определи съдбата на Ранчо дел Рио и Маги вярваше, че ще удържи на думата си. А Родни — той беше проблем само за себе си. Ако лейди Торингтън беше толкова загрижена за семейството си, може би щеше да поговори с най-малкия си син.
Но даже през краткия си престой в Англия Маги бе успяла да научи, че пиянството, пилеенето на пари на хазарт и ходенето по жени са приемлива форма на аристократично забавление. Човек, роден във висшето общество, можеше да прави каквото си поиска. А тя дори да се научеше да се държи идеално, херцогинята пак щеше да продължава да я гледа пренебрежително.
Но Маги щеше да победи. Щеше да стане такава дама, че херцогинята — дракон щеше да се гордее да я нарича своя снаха, а Кристофър щеше да се чуди какво чак толкова е видял в бледото лице на Амелия.