Като че ли мисълта за Кристофър го бе извикала. Гласът му долетя до ушите й. Маги спря и се вгледа в една двойка ездачи, спрели недалеч от пътеката под огромен дъб. Позна ги по цвета на косата му и внимателно подредените руси къдрици на Амелия. Бяха доста далеч, но бризът довяваше гласовете им до нея.
С болезнено разтуптяно сърце Маги бутна коня зад прикритието на един храсталак и даде знак на Грийвс да стори същото. Сети се, че подслушването не подхожда на една дама, но това не я разтревожи.
— Кристофър — долетя гласът на госпожица Идеална, — трябва да знаеш, че изпитвам най-нежни чувства към теб. Не мисли, че отхвърлих предложението ти за брак, защото не си ми скъп. Ако бях споделила чувствата си към теб, щеше да си помислиш, че съм доста дръзка.
Маги си помиели, че Амелия и така е доста дръзка. Погледна към Грийвс. Безизразното му лице подсказваше, че той предпочита да не чува какво се говори.
— Амелия… — Кристофър не изглеждаше щастлив. — Миналото е минало. Не се чувствай задължена да се оправдаваш. Чувствата ми към теб…
— О, Кристофър, не го казвай. Надявам се, че все още си привързан към мен. Кажи ми, че не си погребал чувствата си заради задълженията ми към семейството ми.
Маги искаше да изкрещи през дългата напрегната пауза. С цялата си душа желаеше Кристофър да каже на Амелия, че обича жена си.
— Амелия — най-сетне проговори Кристофър с дрезгав глас, — какво мога да ти кажа? Мина повече от година, откакто те помолих да се омъжиш за мен. Ти ми отказа. Обстоятелствата се промениха. Аз се ожених и имам задължения към съпругата си.
Задължения. Не това беше думата, която Маги искаше да чуе.
— И, разбира се, ти си стриктен по отношение на тези задължения — заяви Амелия. — Ето защо ще разбереш. Ти изпълни задължението си, като се ожени, за когото трябваше. Мога ли аз да направя нещо друго? Ожени се, за да възстановиш земята на брат си и да поправиш едно ужасно зло. Аз трябва да се омъжа, за да подобря връзките на семейството си. Трябва да се омъжа за мъж с титла.
Маги почувства как кръвта й кипва. Кристофър беше предложил брак на идеалната Амелия и тази малка глупачка му беше отказала. Но отказвайки му, тя не искаше да го остави намира:
— Кристофър — продължи Амелия почти шепнешком, — признавам, че излязох да яздя тази сутрин с надеждата да те срещна. Трябва да те помоля за помощ. Моля те, не мисли, че съм порочна, въпреки че доста надхвърлям границите на благоприличието.
Надхвърляне едва ли е думата, мислеше си Маги. Разрушаване беше по-подходяща.
— На твоите услуги съм, Амелия. Би трябвало да го знаеш.
— Искам да намекнеш на Джеймс за мен.
Кристофър замълча за момент. Маги се питаше дали и той е толкова зашеметен, колкото и тя.
— Знам, че молбата ми изглежда много дръзка. Мисля, че Джеймс ме е придружавал достатъчно често, за да бъдем приети като двойка от обществото. Допълваме се много добре, но ти познаваш Джеймс. Не иска да се обвързва. Твоето семейство се нуждае от пари, а аз ги имам в изобилие. Аз се нуждая от титла, а Джеймс скоро ще стане херцог Торингтън. Не че не съм те включила в намеренията си, Кристофър. Омъжената жена има много повече свобода от едно неомъжено момиче…
Маги стисна очи, страхуваше се от отговора на Кристофър.
Мъчително дълго време беше необходимо на Кристофър, за да отговори:
— Амелия, мисля, че ти и Джеймс ще си допаднете много добре. Ще съм повече от щастлив да намекна на брат си за теб. — Гласът му беше рязък. — А що се отнася до свободата, предполагам, че ние всички трябва да се възползваме от нея, ако можем да я намерим.
— Знаех, че ще ме разбереш! Знаех, че мога да разчитам на теб.
„Амелия би се справила много добре на Маркет Стрийт в Денвър“ — горчиво си помисли Маги.
Резките гласове все още се чуваха. Маги вече не слушаше. Долавяше единствено болезнените удари на собственото си сърце. Когато най-сетне погледна, и двамата си бяха отишли. Други ездачи се движеха по пътеката. Слънцето се бе издигнало, утрото напредваше и обещаваше да е красиво, но за Маги денят вече бе вгорчен.
Кротката кобила изцвили в знак на протест, когато Маги рязко дръпна юздите. Грийвс се намръщи неодобрително. Изведнъж Маги намрази коняря, намрази Амелия, намрази Кристофър и Англия. Искаше да се върне в Ню Мексико, да поплаче на рамото на Луиза, да се носи като вятър на гърба на коня по плоската тревиста равнина, докато се изтощи дотолкова, че повече да не чувства болка.
— Господин Грийвс, върнете се в конюшнята! — Маги скочи от смешното нещо, наречено седло, и се приземи леко на земята. — Само дамите имат нужда от слуга. — Разкопча седлото и го смъкна от гърба на кобилата. — Можете да вземете това проклето нещо със себе си.