— Милейди?
— Не ме наричайте така. Не съм ничия лейди.
— Милейди… ъ… — Очевидно Грийвс беше объркан.
— А, правилно. Работата ви. Навъртайте се наоколо тогава! Само не ми пречете.
Маги яхна кобилата без седло. Запретнатата пола се събра около краката й, като откри копринените й чорапи над ботушите за езда.
Тя заби пети в хълбоците на кобилата, която изпръхтя недоволно и потегли. Маги искаше да язди, да изпепели гнева си в скоростта и дързостта, да остави утринния вятър да измие от нея мръсотията, оставена от Кристофър и Амелия, от злобната херцогиня и хапливата Катерина, от тъжната Елизабет и безполезните Джеймс й Родни, от Англия с привидната й изисканост и скрито лицемерие.
Конят долови настроението на ездачката и се спусна в галоп по конската пътека като мустанг с репей под опашката. Изпръска с кал една карета с три дами, облечени в най-хубавите си утринни дрехи. Те се разпищяха. Това изплаши конете на други ездачи. Един се озова в храстите, а друг се препъна в локва, останала след краткия нощен дъждец. Маги летеше над храсти, между дървета, през внимателно подстриган жив плет. Когато излезе на пътека, тя се понесе с бясна скорост. Зад тях на разстояние, което се увеличаваше все повече и повече, Грийвс се поклащаше на кафявия си кон, като придържаше седлото на Маги.
Изведнъж младата жена осъзна, че не е сама. Спря и прокара пръсти през косата си, за да я отметне назад. Всички хора в парка — в каретите или на гърбовете на конете си седяха неподвижно като статуи. Гледаха я с широко разтворени очи, като че ли беше самият Апокалипсис.
Неочаквано Маги се почувства добре. Косата й падаше по гърба и над лицето в необуздани къдрици; шапката и беше отлетяла. Полата на костюма й за езда се бе вдигнала до коленете и от двете страни. Лицето и дрехите й бяха опръскани с кал, а наметалото на коня, пропито с пяна и пот, висеше от едната му страна. Яхнала неоседлания си кон, Маги отправи широка лъчезарна усмивка към публиката си.
Джеймс и Кристофър обядваха в „Атинеум“ — мъжкия клуб, в който мъжете от фамилия Талбът членуваха от откриването му. Храната беше по-добрата, от който и да е друг клуб в Лондон, но днес не възбуди апетита на Кристофър. Срещата с Амелия сутринта бе оставила горчив вкус в устата му.
— По дяволите, срамота е татко отново да се разболее точно когато ти се върна, Кристофър. — Джеймс налапа залък от баницата с месо и кимна съчувствено. — Хм. Опитай това. Харелсън днес е надминал себе си.
— Този удар, изглежда, е по-лош от последния — каза Кристофър.
— Така е. — Джеймс хапна още един залък. — Доктор Холоуей ми довери днес, че не очаква татко да се пребори този път. Старецът може й да покрета още някое време, но според него ще издържи малко след Коледа, не повече.
— Сигурен ли си, че Холоуей е достатъчно опитен лекар? Доста е млад.
— Бих казал, че е доста добър. Мама го открила чрез графиня Кавдейл. Лекувал язвата й и пневмония на дъщеря й. Способен е.
— Хм…
— Не бъди толкова мрачен. Повече от нетърпелив съм да приема титлата, братле. Но трябва да сме реалисти. Затова мислех, че би било добре да обядваме заедно днес, само ти и аз. Тъй като скоро ще бъда глава на семейството, смятам, че би трябвало да обсъдим някои подробности по плановете ни за имотите в Америка.
Кристофър вдигна вежди.
— Имаш предвид Ранчо дел Рио?
— Разбира се. Чувствам, че трябва да имам известен глас в управлението на тази нова семейна придобивка. В писмата си посочваше, че тази земя би могла да послужи като стартова точка за някои инвестиции.
— Да, така е. Имам предвид разширяване в Американския запад. Но аз смятам това начинание за проект на Кристофър Талбът, а не на семейството.
Следващата хапка заседна в гърлото на Джеймс.
— Наистина ли? Стивън придоби тази земя с пари на семейството, Кристофър.
— А аз я възстанових, като използвах пари от „Питни и Талбът“, което е моята собствена транспортна фирма. Това ранчо не е неизчерпаем източник на приходи, Джеймс. С радост ще използвам част от него, за да облекча семейните финанси, но Ранчо дел Рио е мое и на Маги. Аз ще вземам всички решения по отношение на него и ще разпределям приходите както намеря за добре.
— Виж ти! Това е нов обрат. Бях разбрал, че това американско имение ще е семейна придобивка.
— Така беше първоначално, когато Стивън го купи. Обстоятелствата се промениха.
Джеймс се намръщи.
— Мама знае ли това?
— Знае. Но няма думате по този въпрос.
— О! Развил си независим дух, така ли? Трябва да е от престоя ти в онази дивашка страна.