Кристофър не обърна внимание на обидата.
— Джеймс, съветвам те да продадеш някои от стопанствата и да инвестираш в транспорт или може би в железницата. Селското стопанство е прекалено рисковано точно сега, възвращаемостта е прекалено малка.
— Хм. Звучи ми много плебейско. Лесно ти е на теб, Кристофър, да бъбриш за търговия и тем подобни. Все пак си втори син. Но аз съм наследник! Трябва да внимавам за репутацията на семейството. Приходите от земята са традиционни за аристокрацията. Рано или късно цените ще се покачат.
— Тъй като скоро ще наследиш титлата, Джеймс, по-добре започни да съкращаваш семейните разходи. Аз няма да прахосвам наследството на Маги, за да плащам хазарта на Родни и високия стандарт на останалата част от семейството. Хората в конюшнята могат да бъдат намалени, една-две от каретите — продадени, а дамите сигурно не се нуждаят от цялостно подновяване на гардеробите си два пъти в годината.
— Кристофър, наистина ли ще ни накараш да живеем като средната класа? Америка те е надъхала с идеи, прости като жена ти. Макар че, признавам, Маги е доста хубавичка. Обзалагам се, че бракът не е съвсем неприятна жертва, що се отнася до спалнята, а?
Похотливото намигане на Джеймс възпламени раздразнителността на Кристофър, но той успя да потисне гнева си.
— Няма да търпя да се говори за Маги по този начин, Джеймс. Ти или някой друг.
— Кристофър, но аз не съм те обидил. Та тя не е дама от нашата класа! Къде каза, че си я намерил? В публичен дом?
— В кръчма. — В думите му не се криеше примирение с факта, а предизвикателство.
Остатъкът от обяда премина в мълчание. Джеймс хвърляше любопитни погледи към брат си, сякаш не го познаваше добре.
Малко по-късно, когато Джеймс и Кристофър минаха през читалнята, за да излязат, някаква суматоха блокира пътя им. Група господа бяха заобиколили един джентълмен, чийто глас се извисяваше недоволно.
— Не знам какво става с този град, щом мъжкарани и персони като тази са свободни да разстройват хората на публични места. Никога не съм виждал нещо подобно. Немислимо е да се търпят подобен род неща.
Един младеж се осмели да се изсмее:
— Ти наистина изглеждаш доста очукан, Данфорт. Предупредих те, че новият ти кон ще те хвърли.
Пострадалият извика гневно:
— Не е от коня, Лоудън, нито поради липса на умение от моя страна. Онази жена беше виновна за всичко.
— Дама!
— Жена! Със сигурност не беше „дама“. — Погледна през струпалите се слушатели и видя Кристофър. — Неговата жена! Сър! Лорд Кристофър Талбът! Може ли да поговоря с вас, господине?
Ледено предчувствие обзе Кристофър.
— Лорд Кристофър! — Чарлс Данфорт — гологлав, мокър, измачкан и окалян, разблъска любопитните господа и се изправи пред Кристофър. — Господине! Преди по-малко от два часа вашата жена летеше необуздано през Хайд Парк и хвърляше кал във всички посоки по изплашени дами и разярени господа. Прескочи жив плет пред моя нов кон, стресна го и той ме хвърли в калта. Истината е, че би хвърлил и най-добрия ездач. Почти два часа ми трябваха, за да хвана скъпия си кон. Ако го бях загубил, можете да бъдете сигурен, че щях да искам компенсация!
Джеймс защити Кристофър:
— Направила го е съпругата на брат ми? Трябва да сте сбъркали, Данфорт!
— О, тя беше и никоя друга. Ако си спомняте, Талбът, представихте я на бала на лорд Каламат. Сигурен съм, че именно тя галопираше като дивачка, пусната на свобода от зоологическата градина. И още — беше яхнала коня без седло. Най-шокиращото нещо, което някога съм виждал. Ако искате да се жените за дивачка, Талбът, дръжте я настрана от обществото. Ако трябва, заключете я.
— Съжалявам, Данфорт. Съпругата ми трябва да е загубила контрол над коня. Изпратете ми, моля ви, сметката за нов костюм. Надявам се, че конят ви не е ранен.
Данфорт гледаше гневно. Разбира се, не вярваше и дума от казаното от Кристофър. Но не беше редно да продължава да се оплаква, след като бе получил извинение, особено от по-високостоящ в обществената стълбица.
— За щастие никой не пострада. Предлагам да научите жена си да язди или просто я дръжте вкъщи отсега нататък — каза Данфорт студено.
Кристофър успя да се оттегли по възможно най-елегантния начин.
— Не може да е била Маги — заяви Джеймс, докато спираха наемна карета.
— О, напълно възможно е да е била тя. Не я познаваш добре.
Кристофър имаше ужасно подозрение за причината за случилото се. Маги е решила да язди в парка рано сутринта. Вероятно е видяла, че се е срещнал с Амелия и е направила най-лошото заключение. Обля го вълна на съжаление — отчасти гняв към него самия и отчасти раздразнение към Маги. Никога не би я наранил нарочно. Тя не заслужаваше такова нещо. Но, по дяволите, сама бе настоявала да дойде в Лондон!