— Щеше ли все още да я обичаш, ако не беше женен?
— Никога не съм я обичал, Маги. Възхищавах й се. Вече не й се възхищавам. Не е това, което си мислех, че е.
— Може би и аз не съм това, което си мислиш, че съм.
Кристофър й отправи мрачен поглед.
— Това, което мисля, че си, Маги, е подвижно нещастие. Какво те прихвана да се понесеш като демон през Хайд Парк? Осъзнаваш ли последиците от такова поведение?
— Полудях.
— Това не е извинение! — Маги не го беше виждала така намръщен. — Не съм направила нищо лошо — каза тя неуверено.
— Заради теб Чарлс Данфорт е паднал от коня си. Освен това си опръскала с кал дами и господа, които с нищо не са виновни за твоя гняв.
Маги стисна челюсти и упорито се загледа през прозореца.
— Ако човек язди плашлив кон, трябва да очаква да бъде хвърлен. А малко кал на никого не е навредила.
Кристофър направи няколко крачки напред-назад, после седна на дивана срещу жена си. Протегна ръка и обърна лицето й, принуждавайки я да го погледне в очите.
— Какво да правя с теб, Маги?
Тя се изкушаваше да му каже да я обича, да я обича истински, но беше достатъчно умна да знае, че моментът не е подходящ. Прочете разочарованието по лицето му и се почувства неудобно и малко виновна.
— Добре, Кристофър, моля да ме извиниш.
— Аз нямам нужда от извинение, Маги. Трябва да се извиниш на семейството.
Маги направи гримаса. Това щеше да бъде по-трудно.
— Защо е необходимо да им се извинявам?
— Защото те трябва да понесат последствията от безумната езда на лейди Кристофър Талбът.
Маги въздъхна отчаяно.
— Не разбирам. Господи! Малко езда през парка! Не разбирам защо всички вдигат толкова шум!
Кристофър поклати глава и въздъхна.
Съвсем скоро обаче Маги разбра последствията от необуздаността си. Лейди Торингтън, Катерина и Елизабет бяха излезли на разходка е карета малко след като Кристофър, се бе върнал вкъщи, за да потърси обяснение от жена си. Тъй като Маги бе успяла да се вмъкне незабелязано в къщата след ужаса, който беше причинила, дамите от Торингтън Хаус не знаеха нищо за пълния провал сутринта. Но по време на разходката усетиха, че нещо не е в ред. Въпреки че не знаеха подробностите, херцогинята имаше представа кой е объркал конците.
Шумът при завръщането на дамите прекъсна спора между Кристофър и Маги.
— Може би сега е най-подходящото време за това извинение — предложи той.
Херцогинята влезе в гостната с решителна стъпка, следвана от Катерина и Елизабет. По каменното лице на лейди Торингтън беше изписан гняв. По бузите на Катерина се стичаха сълзи и дори Елизабет бе леко зачервена. Когато херцогинята видя Маги, спря и вдигна величествено ръка, за да я посочи и обвини.
— Ти! Ти, мъжкарано! Знам, че ти си на дъното на всичко. Не знам какво си направила, но съм сигурна, че ти си виновна.
— Какво съм направила? — попита Маги с престорена невинност.
Катерина избухна в плач и херцогинята я смъмри:
— Млъкни, Катерина! Престани да хленчиш. Няма да им се размине. Ще се погрижа да пълзят в краката ни, за да ни поднесат извинения, а аз ще откажа да ги приема. Няма да бъдат допуснати в ничий салон в града.
Настроението на лейди Торингтън не беше подходящо за извинения от страна на Маги.
— Катастрофа! Бяхме отрязани и от лейди Хетрингтън и от графиня Уестлейк. Как се осмелиха тия стари кокошки! И двете стоят по-ниско в обществото от мен и ще направя всичко възможно да съжаляват за този ден, докато умрат. — Прикова Маги с убийствен поглед. — Жена ти има нещо общо с това. В момента, в който я видях, разбрах, че се задава катастрофа. Тя е обществена опасност. Кажи ми, момиче, какво си направила, та да знам как да защитавам семейството си.
Маги погледна Кристофър, който само скръсти ръце на гърдите си в очакване.
— Не съм искала да направя нищо лошо — започна плахо. — Поне не нещо сериозно…
Херцогинята слушаше с отвращение изповедта на Маги — не точно изповед, защото Маги пропусна участието на Кристофър в малката драма. За момент строгата дама само се взираше в Маги, като че ли снаха й беше насекомо, изпълзяло изпод изтривалката. После се отпусна тежко в огромното кресло, което обикновено й служеше като трон, когато се правеше на съдия в Торингтън Хаус.
— Елизабет, донеси ми шери. Катерина, затвори вратата. Не искам слугите да слушат, макар че ще научат за позора ни достатъчно бързо от клюките долу. — Загледа се мрачно в Маги. — Какво те прихвана, момиче?
Кристофър обясни, преди Маги да отговори:
— Тя не ти каза цялата истина, мамо. Маги ме е видяла да разговарям с Амелия в парка тази сутрин. Помислила е, че се срещаме тайно и е проявила гнева си по този начин.