— Любов моя — каза той. Думите излизаха от самата му душа. Никога не ги бе казвал на друга жена. Отиде при нея и я прегърна. — Липсваше ми.
— Защо не ме събуди? — Ръцете й галеха гърба му, а после се спуснаха по-долу. Джъстин пое дъх. — Събудих се, а тебе те нямаше. Исках да те целуна по устата и шията. Исках да те целуна по корема, както снощи. Помниш ли? Каза ми, че ще ти хареса много. — Тя му се усмихна палаво. — Спомням си как пъшкаше, докато не се дръпнах, а тогава въздъхна разочаровано.
Целият трепереше. Поклати глава и каза просто:
— Беше ми трудно да те оставя, но се боях да не те заболи. Снощи го правихме няколко пъти, а още не си привикнала. Ако исках да говоря невъзпитано, щях да кажа, че те яздих, докато не рухна от умора под мен.
— Чудя се — додаде тя замислено, като докосна с показалец трапчинката на брадата му, — дали не мога аз да яздя теб? Възможно ли е? Дали ще ни е приятно?
Очите му се премрежиха. Дишането му се учести. Извърна глава към стената. Отчаяно я желаеше. Неочаквано Арабела избухна в смях. Явно знаеше какво му беше причинила, макар да не разбираше как го бе постигнала. Още същата вечер Джъстин щеше да й обясни как може да го язди.
— Довечера — успя да отвърне той. — Ще оставим този урок за довечера. Искам само да ти кажа нещо. Ако тази сутрин бях останал при теб, сигурно щяхме да го направим отново. Не исках да нараня жена си. Почини си днес и може би довечера… да, довечера и нито миг по-късно. Стана сериозен без никакъв преход. Погали лицето й. Това любимо лице! — Все още ли ми прощаваш, Арабела?
Тя повдигна глава и го погледна внимателно. Въпросът беше толкова сериозен, колкото можеше да бъде самият живот. После отвърна:
— Ти си моята друга половина. Ти си част от мен и ако аз не ти простя, значи не прощавам на самата себе си. Да, прощавам ти. Дори стигнах до извода, че двамата с теб си приличаме толкова много, че ако те бях видяла да излизаш от плевнята, следван от друга жена, самата аз щяха да си извадя същото заключение. Щях да направя първата ти брачна нощ истинско страдание, така както ти постъпи с мен. Но това вече е минало. Започнахме всичко отначало. — Надигна се на пръсти и го целуна по устата.
— Разтвори си устните.
Тя го послуша. Езикът му се плъзна между устните й.
— Джъстин! — прошепна Арабела и го целуна по-дълбоко, а езикът й докосна неговия. — Знаеш ли, милорд, може би изобщо няма да ме заболи.
Той се разсмя, а после изпъшка. Бавно я отдръпна от себе си. Чувстваше, че е по-твърд от скала. Исусе, направо не можеше да повярва, че тази жена му действа толкова силно! Изкашля се, но гласът му си остана все пак дрезгав.
— Довечера, не по-рано. Тук аз командвам. Знам най-добре какво да правим. Все още си невежа по някои въпроси, но, надявам се, не за дълго. А сега ми се подчини. Дръж ръцете си настрана от мен или поне над кръста. Искаш ли да разгледаме заедно предците си?
— Днес следобед искам да вземеш Жервез със себе си — каза графът на жена си, докато се разхождаха в градината. — А също и Елзбет. Даже и Сюзан, ако успееш да я намериш. Искам да претърся спалнята му и трябва да съм сигурен, че няма да ме свари вътре. Ако ме завари там, ще трябва да го убия и тогава няма да разберем за какво е дошъл в Ившам Аби.
Това, което Арабела знаеше за Жервез и Елзбет, изгаряше гърлото й. Изгаряше я дълбоко, но верността към баща й и към сестра й беше по-силна.
— Добре — кимна тя. — Ще се опитам да доведа Сюзан. Тя сигурно ще бъде изключително доволна да се отърве за малко от горкия лорд Грейборн. Веднага ще изпратя някой слуга с бележка до нея. Няма да посмее да ми откаже. Знаеш ли, мисля си, че при малко късмет лорд Грейборн ще предпочете Елзбет. Сюзан ще ми е много задължена, ако й помогна това да стане. — Тя му отправи сияйна усмивка.
Как само му се искаше да я почувства върху себе си, с извит на дъга гръб и отметната назад глава. Джъстин пое дълбоко дъх.
— Добре — каза той. — Ти си красива, коравосърдечна и лоялна. Изобщо ти си най-прекрасната жена, която един мъж може да желае.
— Мисли му, ако някога го забравиш — подхвърли тя и леко го удари с юмрук в корема, после бързо го целуна по устните, отстъпи назад и изсвири по момчешки.
Интересно как ли щеше да засвири, щом веднъж разбереше какво е да го язди. Той й се усмихна безсрамно.
Не се наложи да изпращат бележка на Сюзан. Чу се шум от колела на каляска по алеята. Обърнаха се и видяха фамилната карета на Талгартови да спира пред входа на Ившам Аби. Джъстин се изненада за миг, щом видя от каретата да излиза първо лейди Талгарт, последвана от дъщеря си. Лейди Талгарт слезе и погледна с недоверие към небето, макар дъждът да бе престанал. Очевидно не вярваше много на времето. Нито пък той.