— Как мислиш, дали лейди Талгарт не е решила да прости на Ан за брака й с Пол? — попита той жена си. — Все пак бих предпочел да остане на твърда позиция. Винаги съм имал особена слабост към бъбривите лелки. Не ми се иска да променям мнението си.
Арабела се засмя. Двамата се отправиха да поздравят гостите си. Джъстин изостави жена си, за да целуне ръка на хубавата Сюзан.
— Каква смелост, госпожице Талгарт! Да тръгнете в такова лошо време! Дъждът все пак престана — тъкмо навреме за посещението ви. Въпреки това се страхувам да не би времето да се развали отново. Надявам се, че не ни носите лоши вести?
Девойката се усмихна, погледна изненадано към Арабела и отвърна:
— Не, милорд. Мама и аз сме тук с една страхотна новина. Нали, мамо?
Лейди Талгарт я погледна така, сякаш току-що бе глътнала гъсеница, и кисело се усмихна. Ан влезе и двете си размениха набързо обичайните любезности.
— А — възкликна гостенката, — ето го и чаят! Не виждам обаче никакъв лимонов кейк.
— Ще изпратя Крупър да провери дали не е останало малко — отвърна лейди Ан, като прикри усмивката си.
— Мамо — обади се Сюзан, — тъкмо казвах на графа, че не носим лоши вести. Всъщност — добави тя, като погледна към Арабела — дошли сме да ви отправим една покана.
Лейди Талгарт се задави с чая си. Ан внимателно потупа широкия й гръб, който днес беше покрит с морав брокат.
— Да — повтори девойката, — една покана.
— Любопитно! Покана, казвате, госпожице Талгарт? Е, хайде, говорете. Сигурен съм, че нито аз, нито Арабела бихме ви разочаровали. Е, може би Арабела е в състояние да го направи. Знаете, че единственото, което иска тя, е моята компания. Може би, ако сте много любезна и настойчива, тя ще даде съгласието си на поканата ви.
— А, значи така стоят нещата?
На графа не му хареса блясъкът в хубавите очи на Сюзан Талгарт. Кокетката изобщо не беше глупава.
— Да — потвърди той и махна един конец от ръкава си, — така е. Аз съм нов човек. Що се отнася до жена ми, кой ли би могъл да каже? Решението й за мен е загадка, която би ме измъчвала до края на дните ми. Та, каква е поканата ви?
— Колко жалко, че не ви срещнах преди нея, милорд!
— Сюзан! — намеси се Аурелия. — Говори по въпроса. Погледни само скъпата си майка! Искам да отправя поканата, но не мога да взема думата от теб.
— Винаги съм смятал, че кавгите започват от вас, госпожице Талгарт.
Лейди Талгарт се изкашля, в резултат на което масивният й бюст се разтресе внушително.
— Тук сме — започна тя със звънтящ глас, — за да ви поканим на карти у нас тази вечер. За младите, разбира се, ще има танци. Въпреки че вие и Арабела сте вече женени, мисля, че все още можем да ви причислим към младежите, така че се надявам да харесате танците. Що се отнася до вас, скъпа Ан, предполагам, че също трябва да дойдете. Както и доктор Брениън. Както знаете, той е личен лекар на съпруга ми и Хектор има много високо мнение за него. Да, той също трябва да присъства, няма друг начин, без значение какво някои хора биха искали. Поканата за танци обаче не важи за вас, тъй като сте майка на зряла жена, а също и неотдавнашна вдовица.
— Наистина ли? — възкликна лейди Ан. — Каква чудесна идея! Тъкмо ще можете, скъпа Аурелия, да ме посъветвате какво да прибавя към чеиза си.
— По този въпрос не знам нищо.
— Мамо, разбира се, че знаеш. Нима не си се омъжила за татко, преди да ме родиш?
— Сюзан! Внимавай какви ги говориш или ще кажа на баща ти!
— Ще му кажеш пред лорд Грейборн, така ли? Моля те, мамо, кажи му!
Графът поведе лейди Талгарт към каретата, а Арабела и Сюзан изостанаха назад. Арабела хвана приятелката си под ръка и я попита:
— Как успя да убедиш майка си?
— Изобщо не беше трудно, Бела. Татко и доктор Брениън са приятели от толкова години, че едва ли подобни глупости биха могли да развалят познанството им. Аз, разбира се, се възползвах от това, че той е и неин лекар. Казах й: „Мамо, какво ще правиш, ако се разболееш? Кой ще ти предписва лекарствата тогава? В края на краищата доктор Брениън едва ли ще се загрижи особено за здравето ти, след като си обидила жена му.“ Тук наистина попаднах право в целта. Не съм ли същински Сократ? Или по-скоро трябва да се нарека Соломон? Ама че са трудни тези решения. Освен това и двамата са мъже, нали? Какво ли толкова са знаели?
Младата жена гледаше втренчено старата си приятелка.
— Страхотна си, Сюзан!
— Знаеш, че мама не обича да бъде в числото на пренебрегнатите. Не е глупава. Ще свикне, щом веднъж лейди Ан направи каквото е намислила.