Едва тогава й хрумна нещо друго. Това беше последната вечер на Жервез в Ившам Аби. Какъв по-добър повод да държи Елзбет настрана от него на забавата с танци?
Сюзан целуна набързо Арабела по бузата, а после се обърна към графа. Усмихна му се мило и му подаде ръка. Изглежда, че графът се забавляваше. Взе ръката й и я поднесе към устните си.
— Не се омъжвайте за лорд Грейборн, госпожице Талгарт. Горкият човек ще се препъне във вас като в скала. Не, на вас ви трябва някой господин, който да ви бие всеки ден и да ви се подиграва. Освен това не забравяйте, че Арабела е яростна като тигрица. Ако продължавате с оскърбителните си забележки, нищо чудно да ви предизвика на дуел. Тя е особено ревнива към завоеванията си. Загрижен съм за вашата безопасност. Предупреждавам ви за ваше добро.
Сюзан тръсна русите си къдрици и се усмихна дяволито на приятелката си.
— О, Бела е толкова сигурна в завоеванията си, че едва ли някога ще ме сметне за сериозна заплаха. Освен това никога не би ме наранила, тъй като не би видяла никакъв смисъл в това. Просто ще се разсмее и ще ме отпрати.
Тя се разсмя звънливо и тръгна с Арабела към вратата. Приведе глава и добави с потаен тон:
— Представяш ли си, мама забрани на горкия лорд Грейборн да дойде с нас тази сутрин. Както вече казах, тя изобщо не е глупава. Забелязала е, че той се заглежда по Елзбет. — На лицето й се изписа гримаса. — Това вече ще й дойде в повече. Първо ти успя да си хванеш граф, а сега Елзбет прелъстява моя кандидат.
— Говорите така, сякаш това наистина ви засяга — подхвърли графът и като й се усмихна, се отдалечи. Намираше забавно, че точно лейди Талгарт му бе осигурила идеалното решение на проблема му — последното изпитание за алчността на французина. Това беше последният шанс на Жервез и той едва ли щеше да го изпусне. Срещна погледа на Арабела. И тя мислеше за същото.
Графът уведоми останалите за поканата по време на обяда.
— Бях поласкана — каза лейди Ан. — Мислех, че никога вече няма да стъпи тук. Не мислите ли, че е приятно човек да има съседи, които са загрижени за него?
— Ан — намеси се графът, — вие сте твърде лековерна и склонна да прощавате. Характерът ви направо ме плаши.
— Не — весело отвърна тя, — изобщо не е така. Старата вещица знае добре какво преследва. Явно й се е наложило да преглътне старомодните си схващания. Направо ми иде да се разсмея.
— Мамо, учудваш ме. Ти ли си тази, която казва това? А изглеждаш толкова миловидна.
— Да, мила, знам — тя си взе парче шунка и се усмихна на останалите.
Арабела забеляза напрегнатото лице на Елзбет. Интересно за какво ли мислеше сестра й? Докато тя гледаше към Елзбет, съпругът й не откъсваше поглед от Жервез. Сигурен беше, че съобщението му за миг накара очите на младия мъж да потъмнеят, но след това устните му се извиха в тънка доволна усмивка.
„Точно така, копеле — мислеше си графът. — Кроиш плановете си за довечера. Тогава ще те пипна.“
След като дамите проведоха едно доста продължително обсъждане на подходящите за събитието рокли, графът се отпусна назад и с добродушно изражение подхвърли:
— Какво хубаво слънце грее. Тъй като днес е последният ден на госта с нас, защо вие, дамите не го вземете с вас за една последна разходка из имението?
Елзбет го погледна изненадано. Арабела я потупа по ръката и й каза:
— Идеята е чудесна. Всъщност мисля да минем през Талгарт Хол и да поканим с нас Сюзан, а може би и лорд Грейборн. Жервез, какво ще кажете?
— Ще ви помоля само да стоите настрана от развалините на стария манастир — обади се лейди Ан.
— Вече ти обещах, мамо — отвърна Арабела. — Повече никакви развалини. — Тя се усмихна на съпруга си.
Лейди Ан примигна от изненада. „Слава Богу — рече си тя, — слава Богу!“ Явно се бяха помирили. Джъстин вече не я мислеше за любовница на Жервез. Тогава коя ли беше любовницата му? Или просто се е заблудил? Тя погледна към Елзбет и едва не изпусна вилицата си. Заварената й дъщеря гледаше Жервез, а любовта се бе изписала в очите й. О, не! Не беше възможно. В никакъв случай! Миг по-късно осъзна, че това беше единствената възможност.
Значи и Арабела, и Джъстин знаеха. Какво да прави? Само ако Пол беше тук, при нея, точно в този миг!
Жервез отвърна галантно:
— Ще ми бъде изключително приятно да прекарам следобеда в компанията на три толкова красиви дами. А вие, милорд? Ще ни придружите ли?
— За нещастие трябва да остана тук — отвърна графът, без да вдига очи от тъмночервеното вино в кристалната си чаша. — Дърводелците ще дойдат днес да поправят разхлабените дъски на дюшемето в графската спалня.