Без да се забави нито миг, Жервез добави:
— Значи само аз ще прекарам следобеда приятно, милорд.
— Надявам се — любезно рече домакинът. — Особено като се има предвид, че си тръгвате утре.
Дърводелецът на имението си помисли, че направо си губи следобеда да кове ненужни гвоздеи в стабилния под на графската спалня, но не каза нищо.
Почти беше станало време за чай, когато Джъстин влезе в спалнята уж за да провери работата на дърводелеца. Огледа свършеното и с усмивка го похвали.
— Милорд — рече Търпин, — всъщност мисля, че нямаше много работа за мен. Но, разбира се, каквото имаше за вършене, го направих чудесно, както бихте очаквали от мен. И както самият аз бих очаквал от себе си.
— Съгласен съм с теб, Търпин — усмихна му се графът. — Ето ти една гвинея за добрата работа.
Дърводелецът прие незаслуженото злато, събра инструментите си и го последва навън от покоите му. Никога нямаше да проумее приумиците на благородниците.
Лейди Ан влезе при графа в библиотеката.
— Джъстин, бих искала да поговорим, ако не възразявате.
Той затвори счетоводната книга и й се усмихна виновно.
— Моля ви, Ан, заповядайте и говорете колкото пожелаете. Признавам си, че вече трети път пресмятам числата на тази страница и все получавам различна сума. Ще трябва да потърся помощ от Арабела. Мисля, че с нейна помощ в бъдеще ще си спестя много усилия.
— Днес на обяд разбрах, че сте се спогодили с Арабела. Не мога да изразя колко се радвам. Освен това явно беше, че и двамата сте се досетили за връзката на Елзбет с Жервез.
Джъстин внимателно остави перото си на писалището.
— Щях сам да поискам да разговарям с вас, Ан. Дъщеря ви ми прости глупостта и слепотата ми. Дори ми каза, че аз съм нещо като нейната друга половина и ако не ми прости, значи не би простила на самата себе си. Това е твърдение, което изобщо не ми звучи логично. Все пак приех думите й с готовност, тъй като от заключението й аз само печеля. Обичам дъщеря ви, Ан. Бих дал живота си за нея. Ще прекарам живота в опит да поправя грешката си. — Усмивката му стана по-широка. — Не се съмнявам, че Арабела от своя страна ще се старае често да ми натрива носа.
— Кажете ми как изобщо стигнахте до заключението, че тя ви изневерява.
И той й разказа всичко.
— Бях истински глупак, въпреки че бях напълно убеден в заключението си, имайки предвид видяното.
— Арабела не ви ли е казвала, че има скривалище в плевнята? Още като дете ходеше там, когато се чувстваше нещастна, когато я беше яд на баща й или на мен, или когато не знаеше какво да прави. Тя очевидно е отишла там в деня преди сватбата, защото е искала да размисли над промените в живота си. Жалко, че случайно сте били там и сте я видял. Още по-жалко, всъщност истинска трагедия е това, че Елзбет е любовница на Жервез. Направо не знам какво да правя, Джъстин. Вие и Арабела несъмнено сте го обсъждали.
— Така е, но и двамата не искаме да предприемаме нищо, преди той да си тръгне.
— Защо Жервез изобщо е тук, Джъстин? Знаете повече, отколкото ми казвате, нали?
— О, не. Просто има толкова много загадки, толкова много въпроси, които не са намерили отговора си и още повече въпроси, които никога не са били изказвани. Не вярвам на Жервез. Бих искала да знам защо му позволихте да остане?
Но графът само поклати глава. Не искаше тя да знае, че двамата с Арабела очакваха французина да предприеме своя ход тази нощ. Не искаше да я тревожи. Освен това не желаеше лейди Ан да се опитва да вземе контрола над събитията. Не беше сигурен дали майката не е също тъй непредсказуема, както дъщерята. Не, не можеше да поеме подобен риск.
— Утре можем да обсъдим по-подробно тези неща, Ан. Заедно с Пол. Става ли?
— Лъжете ме — въздъхна тя. Стана и оправи полите на бледожълтата си рокля. — Радвам се, че двамата с Арабела сте пак в добри отношения. Що се отнася до другото… Ще поговоря с Пол, бъдете сигурен. А ако Жервез тръгне след вас тази вечер в Талгартови, ще узнаете какво цели.
— Да, ще узная — съгласи се графът.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Групата се върна от разходка късно следобед. Арабела се извини и веднага се оттегли в графския апартамент. Погледна към дюшемето и се усмихна. Докато Грейс приготвяше банята й, тя неспокойно ходеше напред-назад из стаята. Къде ли беше съпругът й?
Джъстин влезе в спалнята тъкмо когато тя се мъчеше да изпее горно сол във ваната.
— Ако не те бях видял, щях да си помисля, че някоя сврака кряка в спалнята. За Бога, Арабела, не си ли ходила на уроци по пеене?
— Най-сетне се върна! Къде беше? — Тя забеляза, че Джъстин е втренчил поглед в гърдите й, и му се закани с пръст. — Гледай ме в очите, защото иначе ще се изчервя като девица… каквато всъщност бях до неотдавна. Да, така е по-добре. Не, ти пак гледаш надолу. Добре, милорд. — Тя стана, разплисквайки вода от двете страни на ваната.