— О, Господи!
Арабела грабна хавлията, която беше преметната на стола до ваната, и бързо я вдигна пред себе си.
— Не трябваше да го правиш — въздъхна графът, а силното му разочарование прозираше явно в думите му. Беше така натъжен, сякаш бе готов да заплаче. — Може би ще размислиш и ще хвърлиш тази кърпа? Колко си красива! Имаме ли време преди вечеря? Десет минути ще са достатъчни, може би даже по-малко. Всъщност доста по-малко.
Тя го погледна изненадано.
— Желаеш ли ме? Сега?
— Да.
— Хмм. Всъщност доста е вероятно аз също да те желая, и то точно в този момент. Казваш, по-малко от десет минути?
Хвърли кърпата, погледна към него и заяви:
— Джъстин, мисълта за десет минути с теб ме кара да треперя. Цяла нощ с теб би ме накарала да затреперя още по-силно, но няма да е от страх. Човек взима каквото и когато може.
— Колко си ми умна! Да, хайде да…
Някой почука на вратата на спалнята.
— Милейди? — долетя гласът на Грейс.
Арабела побърза да вдигна хавлията.
— По дяволите! Проклятие, това е Грейс! — Тя се закани с пръст на съпруга си. — Ела след малко пак, за да ми кажеш каква си намерил следобед в стаята на Жервез.
Джъстин шеговито й отдаде чест, а после отвърна с глас препълнен с тъга:
— Бих предпочел отново да махнеш тази хавлия заради мен.
После въздъхна дълбоко и сложи ръка на сърцето си. Обърна се и се скри зад междинната врата.
Арабела седеше пред тоалетката, а Грейс завързваше една тъмносиня панделка в черната й коса. В този момент влезе графът, понесъл черна кутия за бижута в ръка.
— Още ли не си си избрала огърлица за тази рокля? — попита той. Дрехата й беше сребристосива и прилепваше доста плътно до тялото й. На Арабела не й се нравеше много щедростта, с която дрехата разкриваше какво се крие отдолу. Поне не беше черна.
— Не — отвърна тя, като го погледна в огледалото. — Още нищо не съм избрала.
Тя забеляза кутията за бижута в ръката му и се обърна към него. Джъстин бавно отвори кутията, но я задържа далеч от погледа й, за да я подразни.
— Баща ти ми даде тази кутия, за да ти я предам, след като се оженим. Каза, че е принадлежала на баба му и никога не я е давал на жените си. Каза също, че принадлежи на теб — подаде й кутийката той.
Арабела пое дълбоко дъх. Беше триредна огърлица от съвършено еднакви бледорозови бисери. Имаше също така подходящи обици и гривна. Никога в живота си не бе виждала толкова красиви бижута. Прекара пръсти по бисерите, после ги стисна в длан. Бяха топли на пипане.
— О, Джъстин, сложи ми огърлицата!
Той се наведе и целуна врата й, без да обръща внимание на Грейс, която проявяваше силен интерес към брачните им отношения, и закопча бисерната огърлица. Арабела се погледна в огледалото.
— До този момент буквално мразех тази сива рокля — каза тя.
— А сега?
— Сигурно е от бисерите. Сякаш цялата блести. Удивително! Бисерите са красиви почти колкото теб, милорд. Благодаря ти! — Чу въздишката на Грейс и добави: — Обиците, естествено, са многократно по-интригуващи, отколкото ти изобщо би могъл да бъдеш, но все пак остава гривната. Всъщност мисля, че все още ми подхождаш. — Тя се засмя и се извърна към прислужницата си: — Грейс, благодаря ти за помощта. Моля те, извини ни с негова светлост. Отскоро сме женени и по тази причина се държим доста глупаво. Негова светлост ме убеди, че това поведение е присъщо за всички двойки, които са женени по-малко от двайсет години.
— Мисля, че споменах четиридесет години.
На Грейс явно не й се тръгваше, но Арабела не откъсваше очи от нея, така че прислужницата направи реверанс и излезе от стаята.
Графът се засмя, наведе се и отново целуна жена си.
— Сигурна ли си, че са красиви като мен? — прошепна той и леко я ухапа по врата.
Тя се отпусна назад към него.
— Не съм много облечена. Съвсем лесно можем да…
Той промуши ръце под корсажа й. Беше топла и мека. Как ли можеше да откаже на подобно предложение?
— Не! Нямаме време. Всъщност две минути ще са ми напълно достатъчни, но тогава ще ме презираш, че съм се държал като прасе. — Бавно измъкна ръце от роклята й. Дланите му горяха. Успя да се откъсне от Арабела, но му беше толкова трудно. — Сложи си гривната и обиците. Трябва да слизаме вече.
Арабела се изкиска — един звук, който беше истинска наслада за съпруга й. Джъстин затвори очи за миг и вдъхна специфичния женски аромат. Двамата толкова си приличаха, също като две упорити мулета. Въпреки това бяха така чудесно различни един от друг. И слава Богу!