Едва след като се бяха настанили в каретата с герба на Девърилови, Арабела се досети, че не бе разбрала дали Джъстин е открил нещо важно в спалнята на Жервез. Нито пък знаеше дали има някакви планове за вечерта.
Нямаше значение. Не трябваше да изпуска французина от очи през цялата вечер. Тя погледна с присвити очи към него. Жервез се бе настанил срещу нея до лейди Ан. Елзбет седеше от другата й страна. Майка й умело ги бе разделила. Явно тя вече знаеше как точно стоят нещата. Лесно можеше да се досети, че майка й също имаше доста въпроси.
Талгарт Хол представляваше ниска, разпръсната постройка в грегориански стил, издигната от бащата на настоящия лорд Талгарт. Същинска туфа гъби, бе отбелязал веднъж бащата на Арабела, сравнявайки я със своята внушителна къща Ившам Аби. Всъщност къщата беше хубава. Още по-красива изглеждаше тази вечер, обляна от лунната светлина и с безбройните си прозорци, които блестяха в мрака и хвърляха отблясъци върху каретите на местната аристокрация, дошла за тазвечерната забава. Алеите бяха осветени от множество факли, държани от лакеи, които в по-голямата си част бяха специално наети за случая. Същия следобед Сюзан бе споделила с Арабела: „Мама трябваше първо да им обясни какво е факел и какво трябва да правят с него, тъй като мнозина мислеха, че е нещо за ядене.“
Графът отвори с поклон вратата на каретата и помогна на всяка една от дамите да слезе. Арабела беше последна. Джъстин й подаде ръка и тя стисна здраво пръстите му.
— Ела, любима — тихо каза той, — всичко ще бъде наред, ще видиш. Стой само близо до майка си и доктор Брениън. Аз ще се погрижа за всичко.
Тя потърси по лицето му някакъв знак за настроението му. Освен неприкритата заплаха, която се четеше в очите му, на лицето му не бе изписано абсолютно нищо друго.
— Върви по дяволите — рече му също тъй тихо. — Не можеш да ме заключиш в килера, за да съм в безопасност. Аз съм част от тази история, Джъстин. Не отговарям за постъпките си, ако отново забравиш тази подробност. — Той усети ръката й да се плъзга надолу към предницата на панталоните му. Стисна дланта й, поднесе я към устните си и я целуна.
— Няма да забравя. Но трябва да обърнеш внимание на малката подробност, че съм ти съпруг и трябва аз да се погрижа за Жервез. Ще правиш точно каквото ти кажа. Не искам повече да те излагам на опасност. Говоря съвсем сериозно. Трябва да ме слушаш, Арабела.
Тя предизвикателно вирна брадичка. Издърпа ръката си и с горда стъпка тръгна към парадните стълби на Талгарт Хол, последвана от лейди Ан и Елзбет. Що се отнася до конта, той вече ги чакаше на входната площадка.
Лейди Талгарт ги връхлетя като орел, преди още икономът да е съобщил официално за пристигането им.
— О, скъпи мои, колко се радвам! Мила моя Ан, колко си изящна тази вечер! Сивото е толкова по-различно от черното, което трябваше да носиш, нали? Самата аз, разбира се, никога не бих сложила цвят, който да не показва съответната почит, но всички ние сме толкова различни, нали?
— Много сме различни, слава Богу! — намеси се Арабела. — Ела, майко, нека видим кой е дошъл. — Сграбчи ръката на майка си и я повлече след себе си към огромната бална зала на Талгарт Хол. Присъстваха практически всички съседи от областта. „Каква великолепна гледка — помисли си Арабела, — също като ято пауни.“
— Ама наистина, мила, ти изобщо не я жалиш — подхвърли лейди Ан, а в гласа й се прокраднаха насмешливи нотки.
— Тя е просто една кучка — безразлично отвърна дъщеря й. — Но това теб не те засяга, нали? Сигурна съм, че Сюзан ще се чувства много по-добре, щом се омъжи и се отдели от майка си. Надявам се само да успее да си намери съпруг тъй очарователен, както Джъстин. Боя се обаче, че няма друг мъж като него.
— Говориш също като момиче, което се е влюбило до уши — каза лейди Ан. — Много се радвам за теб, скъпа. Говорих с Джъстин, както вече навярно си се досетила. Той ми разказа всичко. Е, не знам дали цялата тази история е вярна. Поне ми каза достатъчно факти. После трябва да ги обсъдим. — Тя вече се обръщаше нетърпеливо. — Дали Пол вече е пристигнал? За нещастие днес не успях да го видя. Ти също едва ли щеше да го забележиш, тъй като си толкова заета със съпруга си.
Арабела предпочете да не й отговаря.
— А, ето я Сюзан! Не е ли прекрасна? Толкова обичам този нюанс на розовото!
Не след дълго приятелката й вече кръжеше около тях.
— Колко красива изглеждате, лейди Ан. Ами ти, Бела! Божичко, какви перли! Толкова са изящни! Откъде ги взе? О, не ми казвай. Хубавият ти съпруг ти ги е подарил, нали?