Арабела се изчерви.
— Чудна работа! — отбеляза лейди Ан, взирайки се в бисерите. — Изглеждат доста стари, а не си спомням да съм ги виждала.
— Джъстин каза, че баща ми му ги е дал, за да ги предаде на мен, след като се оженим. Даде ми ги тази вечер.
— О, скъпа моя — възкликна майка й, — толкова сте сладки двамата с Джъстин. Животът е чудесен, нали?
— Така мисля — отговори тя, тъй като бе забелязала, че Жервез танцува с Елзбет. Нямаше намерение да забравя, че искаше през цялата вечер да го държи под око. Без съмнение той щеше да прибегне към някой отчаян ход. Сигурна беше в това. А също и Джъстин.
Почти веднага след това забеляза Сюзан да прави реверанс на графа. След секунда долетя веселият й глас:
— Милорд, готова съм да се обзаложа, че поне две дузини млади дами ви обикалят от половин час с надеждата да се запознаят с вас. Нали няма да стоите като залепен за Арабела през цялата вечер? Дори джентълмените като вас имат нужда от малко развлечение понякога.
— На вашите заповеди съм — отвърна й той. После покани една млада дама на танц, а Арабела, без да се усети, го гледаше с гладен поглед.
Изведнъж тя почувства, че до нея е застанал някой, обърна се и видя Жервез.
— Мосю? Ще се присъедините ли към нас? Тук има доста хора, с които трябва да се запознаете.
Само очите му издадоха за миг лекото му колебание, преди да й отвърне непринудено:
— Разбира се, Арабела, аз съм ваш слуга, както винаги.
Тя го представи на госпожица Флеминг и остана да ги гледа как танцуват.
— Мамо — прошепна Арабела, — виж ето там, при камината. Горкият доктор Брениън! Лорд Талгарт пак го е хванал за събеседник. Направо изглежда отчаян, мамо. Виж само как му блестят очите. Трябва да му помогнеш, преди да е нападнал домакина ни с ръжена.
— Ти си една чудесна дъщеря! — целуна лейди Ан дъщеря си по бузата и се отдалечи с леки и щастливи стъпки, досущ малко момиче.
След това Арабела запозна Жервез с тихата госпожица Донтри, четвърта дъщеря на любяща, но глуповата майка. Французинът поведе младата дама към площадката за танци. В същия момент Арабела видя наблизо да преминават във вихъра на танца лорд Грейборн и Елзбет. Той беше изненадващо добър танцьор. Сестра й се смееше щастливо на думите му. Познанството им определено изглеждаше обещаващо.
Сюзан се въртеше по дансинга, буквално влачейки след себе си Оливър Ролинс. Той беше бузест, добродушен млад мъж. Арабела многократно го бе дразнила като дете със закачките си.
— Не се ядосвай, Бела — весело й подвикна приятелката й. — Ще изпратя някой от кавалерите си да потанцува с теб. Но ще трябва да пожертваш графа, защото тази вечер дамите са повече от кавалерите.
Оливър Ролинс успя да я поздрави със заекване, преди Сюзан да го е отнесла нанякъде.
Някой потупа Арабела с ветрило по ръката. До нея беше застанала лейди Крюи — огромна вдовица на неопределена възраст. Яркочервената й коса стоеше все така недокосната от времето, а над ъгловатото й лице весело се полюшваха две щраусови пера.
— Изглеждаш чудесно, Арабела. Виждам, че бракът ти понася добре. Нали знаеш, добрите бракове се срещат рядко. Когато, разбира се, не става дума за пари. Но вие сте млади и двамата. Освен това имате същия глуповат вид като моя паун Лари и неговата другарка Бланш. Баща ти е направил добър избор. Щях да му го кажа, ако беше тук. Жалко, че е мъртъв, по дяволите. Съжалявам, че ти напомних за него, миличка, но много го обичах. — Потупа Арабела по ръката. Блестящите й лешникови очи се насочиха към графа, който в този момент с похвално усърдие танцуваше със закръглената госпожица Елдридж. — Да — промърмори лейди Крюи по-скоро на себе си, отколкото на Арабела, — новият граф е хубав мъж. Колко много прилича на баща ти. И на теб също. Страшно си приличате двамата. Ще имате хубави деца. Баща ти щеше да е много доволен.
— Надявам се, че ще имаме много деца — каза Арабела, като погледна към съпруга си. — Аз също мисля, че ще бъдат хубави като баща си. Надявам се само всичките да имат трапчинка на брадата, също като баща ми и Джъстин. Баща ми е направил чудесен избор.
Лейди Крюи замълча за миг и замислено завъртя пръстена с рубин на кутрето си.
— Майка ти може би ще се изненада, Арабела, но аз не я виня за брака й с доктор Пол Брениън като горката Аурелия Талгарт. Глупачка! Всичките тези глупости, че докторът не бил лорд, че не бил от нашата класа. Ами че това е направо абсурдно! — Присви очи. — Ти имаш открит характер, Арабела. Това ми харесва. Баща ти беше донякъде потаен, но това си има своите предимства и недостатъци. Виждам, мила моя Арабела, че одобряваш брака на майка си с доктор Брениън. Постъпваш умно. Решението ти подсказва зрялост — нещо, което се среща рядко, поради което е особено приятно.