— Майка ми е много красива и твърде млада, за да прекара живота си сама. Освен това съм много привързана към доктор Брениън. Познавам го открай време. Не знам друг толкова любезен мъж. Много се радвам, че ще ми стане втори баща.
Лейди Крюи все още гледаше към лейди Ан.
— Ще ти кажа нещо, скъпа — изрече тя. — За пръв път от близо двайсет години насам намирам в майка ти нещо друго, освен невероятната й миловидност и хубавите черти, което да заслужава възхищение. Най-сетне тя показа характер и дух, достойни за красотата й. — Лейди Крюи замълча, после добави съвсем тихо: — Баща ти беше много силен и изключително властен човек, който никога не би приел една жена да постави под въпрос мнението му. Да, майка ти най-сетне може да покаже самата себе си.
Арабела, която продължаваше да се опитва да държи Жервез под око, се задоволи да й отговори кратко.
— Да, мадам.
Лейди Крюи изтълкува неправилно отговора й.
— Е, Арабела, нали си вече омъжена жена? Имах предвид, че ми беше много чудно как майка ти е успяла да оцелее през тези деветнайсет години и въпреки това е запазила младежкия си вид. Може би Господ в безкрайната си мъдрост възнаграждава невинните.
Сега вече лейди Крюи напълно привлече вниманието й. Обърна се към възрастната дама и я погледна с разбиране, което нямаше да е възможно, ако Джъстин не бе й разказал честно всичко за баща й. Погледна изпитателно лейди Крюи и откри някои все още запазени белези на красота по гордото й лице. Знаеше, че лейди Крюи и баща й са били любовници. Не чувстваше гняв. Просто приемаше този факт безпристрастно. Най-сетне се бе примирила с факта, че баща й бе действал като мъж, като възрастен и независим човек, а тя е била дете, което сляпо е вярвало в съвършенството му. Но вече не беше дете.
Лейди Крюи беше забелязала, разбира се, новата зрялост по лицето на младата графиня. Очите на Арабела показваха, че тя по-скоро разбира, отколкото одобрява поведението на баща си. Ах, тези нейни очи — същите като на баща й!
— Обади ми се някой път, Арабела — любезно й каза тя. — Мисля, че можем да си побъбрим. Мога да ти разкажа доста истории за баща ти, които ти навярно не знаеш. Той беше удивителен човек.
— Ще ви се обадя, мадам — кимна Арабела. Всъщност наистина й се искаше да опознае лейди Крюи. Изостави старата дама, за да отвърне на поканата за танц на сър Дериън Сноу, отколешен приятел на баща й. Той беше толкова тих и непретенциозен, колкото баща й беше шумен и буен. Сър Дериън я водеше в танца с опитната грация на човек, прекарал дълги години в обществото. Не правеше опити да я заговори, което беше истинско облекчение за нея. Трябваше да държи Жервез под око. Видя го да танцува с Елзбет. По дяволите! Тя стисна ръката на сър Дериън и пое от него воденето на танца, за да се насочи по-близо до Жервез и Елзбет. Поне можеше да се опита да чуе какво си говорят. В крайна сметка ги доближи достатъчно, за да чуе как той й казва с напевния си, гальовен глас:
— Колко сте красива тази вечер, ma petite! Изглежда, английските забави ви се отразяват добре.
А след това танцуващите двойки ги разделиха, така че не можа да чуе нищо повече. Какво ли продължаваха да си говорят?
— Благодаря ти, Жервез — казваше тъкмо в този миг Елзбет. — Много обичам танците и забавите. Леля ми почти се бе оттеглила от обществения живот и не обичаше особено много забавите. — Замълча, после продължи: — Наистина, крайно време е да пиша на леля Керълайн. От нея не съм видяла нищо лошо. Сигурна съм, че ще поиска да ни посети, след като се оженим.
Колко странно прозвучаха тези думи в ушите й! Някак неестествено, някак пресилено.
Жервез не отвърна нищо, само ръцете му потрепериха леко.
— Да — успя да изрече. Погледна сестра си. Тъмните й очи блестяха като неговите и имаха същата форма. Знаеше колко неподправена е невинността й. Знаеше, че му се доверява безрезервно. Само ако онази дърта слугиня Жозет му бе казала по-рано, че не е истински син на Томас дьо Трекаси и че двамата с Елзбет са родени от една и съща майка! Слава Богу, че последния път не правиха любов. А и как ли би могъл, след като Жозет му бе изкрещяла, че Елзбет е негова сестра.
Скоро щеше да бъде надалеч, заедно с онова, което по право му принадлежеше. Въпреки това му се искаше по някакъв начин да облекчи болката от раздялата им. Сбърка един такт и настъпи крака й.
— Колко съм несръчен, Елзбет. Прости ми, ma petite. Нали знаеш, има толкова други неща, които също не умея да правя добре.