Тя му се усмихна колебливо. Беше почувствала тъгата му, затова побърза да му отговори:
— Няма нищо, Жервез. Не говори за това, моля те. Несправедливо се самообвиняваш.
— Напротив, Елзбет, това е самата истина. Аз наистина не… не те заслужавам. — Замълча, защото осъзна, че танцуват в средата на дансинга и покрай тях е пълно е хора. Ела — хвана я за ръката, — трябва да поговоря с теб. Нека излезем на балкона.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Елзбет го последва без колебание. Изобщо не разбра, че всички членове на семейството й ги следят напрегнато.
Навън беше хладно, но тя не обръщаше внимание на студа. Обърна се към Жервез и вдигна лице за целувка, но той отстъпи крачка назад.
— Не, Елзбет, изслушай ме. През последните няколко дни мислих доста, малка братовчедке. Невъзможно е да заминем заедно, както планирахме. Трябва да ме разбереш правилно, Елзбет. Бих постъпил като мъж, напълно лишен от чест, ако те взема от семейството ти и те обрека на живот, пълен с неизвестност. А аз нямам какво друго да ти предложа.
Елзбет го гледаше със зяпнала уста.
— Не — прошепна, — не! Защо говориш така? Жервез, нали не говориш сериозно? Как можеш да говориш за неизвестност? Нима забрави за десетте ми хиляди лири? Тези пари ще принадлежат и на теб като мой съпруг. Ти си умен, Жервез, и ще ги умножиш. Не ни чака нищо неизвестно или несигурно.
— Съпруг… — повтори той с нисък и дрезгав глас — Твой съпруг? Стига, Елзбет, време е да научиш нещо повече за живота. Време е да станеш жена. Не можеш вечно да се държиш като дете.
— Не те разбирам. Какво искаш да кажеш? Какво си наумил? Бих могла да ти помогна, ако има някакъв проблем. Аз съм вече жена. Ти ме направи жена. Нима самият ти не ме научи какво е да съм истинска жена? — Направи крачка към него.
Жервез вдигна ръка да я възпре.
— Ти си едно романтично дете. Чуваш ли се какво говориш? — Изсмя се презрително. — Изслушай ме, Елзбет. Какво направих аз — отнех девствеността ти, галих моминските ти гърди и ти осигурих малко лятна идилия, нищо повече.
Лицето й побеля от думите му.
— Но ти ми каза, че ме обичаш — прошепна тя. Потрепери, но не от студ, а от страх.
Той просто сви рамене — един толкова типичен за галите жест на нехайство и презрение.
— Разбира се, че ти казах, че те обичам. Ако беше жена, а не дете, щеше да знаеш, че страстните думи правят любовната игра много по-възбуждаща и приятна.
Елзбет потъна в такъв пълен мрак, в такава пустота, каквито едва ли би могла да понесе. Не, не беше възможно Жервез наистина да й казва подобни неща. Тя облиза устни.
— Но ти ми каза, че ме обичаш и съм сигурна, че наистина говореше сериозно.
— Със сигурност те обичам — хладно отвърна, — като… като моя братовчедка. Би било неестествено да не обичам роднините си.
— Тогава защо ми каза, че ще избягаме заедно? Не си ли спомняш какво ми обеща?
Отговорът му беше неприятен смях — звук, който я накара да потрепери. В този миг нещо умря дълбоко в душата й. Жервез отново сви рамене, отхвърляйки я изобщо от числото на тези, които някога би могъл да обича.
— Аз ти казвах само нещата, които самата ти искаше да чуеш, Елзбет. Никога една жена не би могла да бъде част от плановете ми. А фактът, че си повярвала в обратното, показва, че си едно романтично дете. Хайде, мила моя, време е да се излюпиш от какавидата на невинността. Би трябвало да ми благодариш, задето сега ти отворих очите. Постъпвам много по-любезно от нужното. Можех да си замина, без да поговорим. Сама разбираш, че никога вече няма да чуеш за мен.
— Наистина ли съм била такова дете, че съм ти се отдала за нищо?
Сълзите й го измъчваха, но остана непреклонен. Гласът му беше хладен като вечерен вятър, който кара хората да настръхват:
— Да, беше дете. Чуй какво ще ти кажа: ти искаш реализъм и истински неща, когато покрай теб няма нищо друго, освен мечти и фантоми. Трябва да се научиш да гледаш живота в очите, Елзбет, а не да се свиваш от страх и да хленчиш като безпомощно дете. Един ден ще си ми благодарна. Човешкото сърце не може да бъде разбито. Това е само още една от многобройните глупости. Ще ме забравиш, Елзбет. Ще ме забравиш и ще станеш истинска силна жена. Започваш ли да ме разбираш? — Погледът му се смекчи, но тя не го забеляза. Не трябваше да поглежда часовника си, за да разбере, че ставаше късно. Скоро трябваше да тръгва. — Ти си англичанка, Елзбет — бързо добави той. — Бъдещето ти принадлежи на Англия. Ще се омъжиш за някой английски джентълмен. Случката между нас е просто една кратка affeire de coeur1. Но вече е минало. Не, не плачи повече. Моля те, Елзбет… — Внимателно хвана лицето й. — Моля те, не ме помни с лошо.