Погледна към гъстата трева под себе си, пое дълбоко дъх и скочи. Падна леко на крака и веднага хукна към конюшните, като повдигаше досадните поли над глезените си. Някъде в далечината, навярно от другата страна на сградата, се чуваше смехът на слугите, които придружаваха своите господари и господарки. Изведнъж дочу тропот от конски копита.
Бързо коленичи зад един тисов храст и зачака. Само миг по-късно покрай нея премина в галоп ездач. Светлината беше достатъчна, за да различи бледото лице на Жервез.
Заповяда си да не мърда. После мълчаливо започна да брои секундите, докато той не се скри от погледа й. Скочи и отново побягна към конюшните. Стигна до тях запъхтяна. На осветената врата стоеше коняр, който я гледаше удивено.
— Ъъъ, да, милейди?
Арабела си пое дъх, забеляза явното недоверие на лицето на коняря и изрече високомерно:
— Как се казваш?
— Алън, милейди.
— Бързо, Алън. Искам незабавно да оседлаеш Блубел, кобилата на госпожица Талгарт.
Той се поколеба.
— Прави каквото ти казвам или ще съобщя на лорд Талгарт.
Заканата подейства. Алън се раздвижи може би с по-голяма енергия, отколкото бе проявил през целия ден.
Арабела се усмихна след него. Искаше да го попита дали графът вече беше заминал, но предположи, че той едва ли щеше да й каже истината. Трябваше да признае, че на Джъстин се удаваше да плаши слугите много по-ефикасно, отколкото на нея самата.
След малко Алън изведе Блубел. Много по-добре щеше да бъде, ако разполагаше с Луцифер. Е, нямаше друг избор. Конярят й помогна да възседне коня и без повече да му обърне внимание, Арабела заби пети в хълбоците на Блубел.
Знаеше много добре, че постъпва неразумно. Сигурна бе, че Джъстин ще побеснее. Така да бъде. Тя също беше част от тази история и желаеше час по-скоро да види завършека й. В момента нямаше ясна идея какво щеше да прави, след като разбереше целта на Жервез. Може би трябваше да го убие. Да, точно това трябваше да направи. По този начин Елзбет никога нямаше да узнае истината. Приведе се над главата на коня, без да откъсва очи от пътя пред себе си. Студеният вятър брулеше лицето й.
Насочи Блубел по покритата с чакъл алея, която водеше към Ившам Аби. Не се изненада, когато видя коня на Жервез завързан за един храст точно до входа. Сигурно тайно бе отвел коня си в Талгарт Хол през деня.
Арабела дръпна юздите на задъханата Блубел и скочи от седлото. Цялата къща беше неестествено тиха. Само няколко свещи осветяваха прозорците на първия етаж. На втория етаж светеше само един прозорец — този на графската спалня.
Тя изтича по стъпалата и бутна голямата входна врата. Вестибюлът беше празен. Смръщи чело. Къде ли бяха слугите?
Помисли си за пистолета си, който беше прибран на сигурно място в чекмеджето на нощното шкафче до леглото й. Уви, нямаше никаква възможност да го вземе, след като Жервез беше в графската спалня. Прекоси тихо вестибюла, мина покрай Кадифената стая и безшумно се вмъкна в библиотеката. Любимите пистолети на баща й лежаха в една кадифена кутия над камината. Припряно сграбчи единия пистолет и го измъкна от гнездото му. Тръпнеше от вълнение, докато натискаше в цевта барута с шомпола. Най-сетне успя да напълни пистолета и да го зареди.
Бавно се изкачи по стълбите. Мушна пистолета в гънките на роклята си. Не тя, а Жервез бе избрал времето и мястото на сблъсъка им. Дали всъщност самата тя не се опитваше да докаже нещо на Джъстин? Вероятно. Помоли се съпругът й да е наблизо. Нямаше къде другаде да е. През цялото време бе държал под око Жервез.
Вратата към графската спалня беше леко открехната. Пламъкът на една-единствена свещ трепкаше и хвърляше танцуващи отражения по отсрещната стена. Бавно натисна вратата.
Графът огледа препълнената зала — нещо, което правеше през цялата вечер. Скоро забеляза Лусинда Ръдърфорд, която стоеше съвсем сама и гледаше към света с тъжния поглед на грозно бездомно кученце. „По дяволите“ — промърмори той. Съвсем до скоро — само до преди няколко мига — Жервез бе водил девойката в стъпките на кадрила. Доволен от видяното, Джъстин бе изоставил балната зала, за да придружи лорд Талгарт до библиотеката — негова светлост имаше нужда от силна ръка, на която да се опре.