— Благодаря ти, момче. Дойде ми до гуша от тази шумотевица.
Значи Жервез бе изчезнал само преди миг. Забеляза, че госпожица Талгарт пак се е присламчила до него. Откъде ли бе изникнала?
— Простете ми, Сюзан, но трябва да ви отведа при майка ви.
Тя искаше да знае какво става, но прояви достатъчно разум само да го потупа по ръката, след което го остави да я заведе при майка й.
След това графът се поклони леко на лейди Талгарт и на Сюзан и бързо се насочи към изхода на залата. Отново огледа залата за Жервез. Нямаше го никъде. Явно беше захапал стръвта. Ако Джъстин не побързаше щеше да изгуби всичко, и то не заради нещо друго, а заради собственото си невнимание. Но той бе прекарал с лорд Талгарт не повече от пет минути. Проклятие.
— Джъстин? — Обърна се. Видя доктор Брениън да му маха с ръка. Спря с неохота, защото губеше скъпоценни минути.
— Арабела ви търсеше — каза му лейди Ан. — Видях я да излиза на балкона, но сега никъде не мога да я открия. Виждали ли сте я, Джъстин?
— Не, не съм. Извинете ме. Щом я видите, кажете й, че ще се върна след малко.
— Къде отивате?
Той не отговори на доктор Брениън и продължи да си пробива път през групичките бъбрещи гости. Едва когато излезе навън, проумя смисъла на казаното от лейди Ан. Арабела беше тръгнала след французина.
Заслужаваше да й извие врата. Опърничавата му жена бе хукнала да гони Жервез. О, Господи, може би беше в опасност! Жервез нямаше нищо за губене. Навярно бе готов на всичко, за да постигне целите си. А сега, след като вече знаеше какво точно иска французинът, можеше лесно да предположи, че Арабела би се изложила на смъртна опасност, ако му се изпречи на пътя.
За минутка стигна до конюшните. Конярят стоеше на вратата и пристъпяше нервно. Чудеше се дали не е по-добре да изпрати бележка на лорд Талгарт, че графиня Страфорд е взела коня на госпожица Талгарт.
Графът се спусна към коняря.
— Моят кон е оседланият дорест жребец в дъното. Доведи го веднага.
Господинът бе довел коня си по-рано същия ден. Какво ставаше тук? Не беше ли неговата жена онази дама, която се втурна да преследва младия мъж, който се бе появил най-напред в конюшнята? О, Божичко, ама че вълнуваща история! Едва се сдържаше от нетърпение да разкаже на другите слуги.
Може би негова светлост не знаеше, че…
— Милорд, нейна светлост, вашата съпруга… — думите му се изгубиха в нощта, тъй като граф Страфорд вече препускаше към пътя, възседнал жребеца си. Дори не се обърна да го погледне.
Алън изобщо не се поколеба, когато няколко секунди по-късно една млада дама дойде при конюшните и го помоли да я откара до Ившам Аби. Това беше цяла драма, достойна за Лондон, и Алън не искаше да изпусне най-интересната част. Момчетата можеха да почакат.
Арабела стоеше неподвижно на прага на графската спалня и стискаше здраво тежкия пистолет, скрит в гънките на полата си.
Наблюдаваше Жервез, който стоеше пред „Танцът на смъртта“ с високо вдигната свещ в ръка. Представи си Жозет, застанала точно на същото място. Старата слугиня бе стояла точно като Жервез — с очи вперени в страховитата резба.
Мъжът внимателно промуши лявата си ръка в една малка кухина точно под вдигнатия щит на скелета. Изглежда, че пръстите му напипаха нещо, може би малък бутон. Долната част на тежкия дървен щит на скелета сякаш по магически начин се отмести встрани и разкри малък отвор, не по-широк от човешки юмрук.
Значи Джъстин се бе досетил, че в паното има нещо. Ето защо бе накарал дърводелецът да закове дюшемето. Просто не е искал Жервез да има достъп до стаята.
— Много хитро скривалище, мосю — каза тя с усмивка. — Може би Жозет щеше да го открие, ако не й бях попречила. Все пак не съм сигурна. Доколкото си спомням, тя дори не се е доближавала до щита на скелета. Навярно не е могла да си спомни къде точно трябва да търси.
Понечи да извади пистолета и да го насочи срещу него, но после реши, че все още не й е нужен.
— Отстъпете настрана, Жервез — спокойно му заповяда тя. Той само я гледаше, без да казва нищо. — О, да, наблюдавах ви внимателно през цялата вечер. Двамата с Джъстин знаехме, че ще предприемете вашия последен ход. Не ви ли учуди, че няма нито един слуга? Джъстин им нареди да останат в кухнята. Искаше да бъдете сам, така че необезпокояван да стигнете до стаята. Както и направихте. Вие сте едно презряно животно, конте!