Жервез съвсем бавно отстъпи от паното. Отначало изражението му беше изненадано, после стана гневно. Накрая на прекалено хубавото му лице не остана нищо, което да издаде чувствата му. Погледна зад нея. Навярно очакваше да се появи Джъстин, а не тя. Е, скоро сигурно и той щеше да дойде. Нямаше съмнение, че скоро проклетият граф ще се появи.
— Виждам, че търсите графа. Скоро ще бъде тук.
Значи Арабела нямаше представа къде е. Навярно искаше да го заблуди — затова говореше толкова силно. Малка глупачка! Несъмнено беше съвсем сама. Жервез й се усмихна любезно. Пистолетът, мушнат под колана му, явно нямаше да му трябва засега. Отпусна ръката си спокойно.
— Арабела, признавам, че ме изненадахте. Надявам се, че няма да прозвучи глупаво, ако ви попитам какво търсите тук?
— Проследих ви. Двамата с Джъстин ви наблюдаваме цяла вечер, Жервез. Бях на балкона и ви видях да се насочвате към конюшните. След това ви проследих.
— Едно малко диво среднощно препускане — усмихна й се той. — При това сте облечена в бална рокля. Колко смело от ваша страна, chere madame. Но времето за любезности и игри свърши. Умолявам ви да не припадате. Няма да ви нараня.
После избухна в смях.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Арабела с досада започна да разглежда ноктите си, чакайки Жервез да престане да се смее.
— А, най-сетне спряхте? Добре. Да, прав сте. Този път няма да ме нараните, конте. Знаете ли, килията, в която ме затворихте в развалините беше малко тясна за вкуса ми, но този път се надявам да измислите нещо по-интересно. Не се смущавайте от мен, продължавайте търсенето си.
Той я погледна изненадано, после сви рамене — този проклет галски жест, който значеше всичко и нищо, но винаги се възприемаше като обида.
— Много добре. Можете да гледате как ще взема наследството си. — Пъхна ръка в малкия отвор. От гърлото му се изтръгна яростен вик: — Изчезнали са! Не, не е възможно. Никой друг не знаеше освен Магдален и аз.
Започна да търси като обезумял в тясното скривалище, но там нямаше нищо. Беше полудял от ярост и разочарование.
Неочакваното му избухване сепна младата жена.
— Какво е изчезнало, мосю? Какво е била скрила Магдален в тайника?
Жервез сякаш не забелязваше присъствието й.
— Смарагдите на фамилията Трекаси. Струват колкото царски откуп. Изчезнали са! Изчезнали са!
За миг Арабела си представи размазаните редове в писмото на Магдален до любовника й, които не бе успяла да разчете. Усети как стомахът й се свива. Баща й бе изпратил Магдален във Франция по време на революцията, за да му донесе смарагдите. Навярно това бе имала предвид тя, пишейки на любовника си, че ще станат богати от алчността му. Двамата са смятали да избягат от бащата на Арабела. Може би Магдален се е опитала да избяга от Ившам Аби с Елзбет на ръце, за да се срещне с любовника си сред развалините на стария манастир? Дали съпругът й не я е хванал? А после е убил любовника й? И накрая, в яростта си е убил самата Магдален.
Арабела се почувства ужасно от мисълта за това, което бе извършил баща й.
Жервез бе възвърнал самообладанието си.
— Скъпа моя Арабела — изрече той със значително по-спокоен глас, — намирам за много любопитно, че сте така добре уведомена за моите дела. Може би вие сте открили смарагдите? — Направи крачка към нея.
— Не, мосю. Не съм намирала смарагдите — тихо каза тя. Мислите й все още се въртяха край баща й и насилствената смърт на любовника на Магдален.
— Не ви вярвам съвсем. — Протегна ръка с намерение да я сграбчи.
Арабела отскочи назад и измъкна пистолета от полата си. После го изгледа с презрение.
— Не съм толкова глупава, мосю, че да се изправя пред един убиец без оръжие.
Жервез огледа преценяващо пистолета, после отстъпи крачка назад. Протегна ръце пред себе си с объркан вид.
— Нали ви казах, че няма да ви нараня? За какво убийство говорите? Кажете, мадам, за какво убийство? Аз — убиец? Това е абсурд. Престанете, моля ви. Вие сте съчинили всичко това в момичешките си фантазии.
— О, не, Жервез. Знам, че сте помогнали на горката Жозет да умре. Беше очевидно. Защо би тръгнала да се разхожда посред нощ из Ившам Аби без свещ? Постъпили сте невнимателно, като не сте оставили свещ близо до нея. Защо я убихте, Жервез? Заради това ли, че я хванах в графската спалня да опипва „Танцът на смъртта“? Или може би сте се страхували, че ще ми каже за смарагдите?
Жервез не отговори нищо. А Арабела добави с още по-студен глас:
— Може би тя ви е заплашила, мосю, че ще каже на всички, че сте извънбрачно дете и че сте син на Магдален? Тя каза ли ви, че като прелъстихте Елзбет, вие нарушихте най-елементарните закони на природата? Моля се само Елзбет никога да не открие, че сте брат и сестра. Това би я убило.