— Знаехме, че ще се върнете тази нощ — каза най-сетне графът на Жервез. — Нямахте друг избор, тъй като ви заповядах утре да напуснете Ившам Аби. Щяхте ли да си тръгнете, ако не бяхте открили смарагдите? Или щяхте да се притаите някъде в гората с надеждата да опитате повторно?
— Не — отвърна французинът. — Щях да взема една от жените и да я държа като заложница, докато не ми върнехте онова, което ми принадлежи. Смарагдите са мои. Дайте ми ги.
Графът само поклати глава, макар че все още държеше в протегната към Жервез ръка купчината смарагди.
— Да, такъв план би бил по-добър. Но нямаше да проработи. За глупак ли ме мислите, Жервез? От седмици знам, че не сте никакъв граф Дьо Трекаси. Осведомителят ми не беше напълно сигурен за истинския ви произход, но аз все пак му наредих да продължава търсенето. Да, мосю, потърсих повече информация за вас. Не исках да ви гоня от къщата си, преди да съм разбрал какво целите. Предположих, че сте някой дребен мошеник. Знаех, че сте опасен, но не предполагах каква е истинската степен на заплахата, докато двамата с Арабела не открихме тялото на Жозет. По-късно се досетих, че пак вие сте причинили срутването в стария манастир и по този начин изложихте живота на Арабела на опасност. Тогава разбрах, че търсите нещо, което е скрито в графската спалня. Във всяка друга стая можехте да влезете. Как ли сте скърцали със зъби, когато започнах да заключвам вратата на спалнята?… Но, достатъчно. Претърсих стаята ви днес следобед, докато Арабела ви държеше настрана от Ившам Аби. Без точни указания къде се намира скривалището на смарагдите които Магдален бе изпратила на Томас дьо Трекаси аз навярно никога нямаше да узная какво да търся. С инструкциите в ръка всичко беше просто и лесно. Представям си какво е било разочарованието ви след всичките тези седмици на очакване. Мисля, че дори бих изпитал жал към вас, ако не знаех що за злодей сте.
— Проклет да сте! Смарагдите са мои!
Графът го погледна замислено. После се обърна към съпругата си:
— Наистина щеше да е по-добре, ако беше останала на бала.
Жервез погледна към графа. Всичко беше толкова лесно! Ето, той бе приковал цялото си внимание в жена си. Глупакът нямаше оръжие. Жервез измъкна пистолета си и го насочи към него.
— Искам си камъните още сега, милорд. Дайте ми проклетите смарагди.
За голяма изненада на Арабела графът погледна към французина с досада. Досада ли?
— Както желаете, мосю — рече. — Знаете ли, тези камъни всъщност изобщо не са важни за мен.
— Не ви вярвам. Защо сте невъоръжен? Намислили сте нещо, знам си. Какво е то, говорете?
Джъстин просто сви рамене. След това подхвърли огърлицата на Жервез, който я подхвана и я мушна бързо в джоба си. След това французинът бавно насочи пистолета си право срещу графа.
— Знаете ли, милорд — спокойно рече, — щеше да бъде толкова лесно да взема смарагдите. Но не, вие трябваше да се намесите. Заявихте на всеослушание, че има хлабави дъски в спалнята ви и заключихте вратата. И Арабела, тя също трябваше да се забърка. Принудихте ме да прибягна към отчаяни мерки, милорд. Иначе как щях да взема онова, което по право ми принадлежи? Старата прислужница Жозет се превърна в пречка с гръмките си фрази за чест и дълг. Съжалявам за смъртта й. Всъщност не ме интересува дали ми вярвате или не, но ще ви кажа нещо: онази нощ исках само да поговоря със старицата, но тя побягна. Толкова бе изплашена, че се спъна в тъмния коридор и падна по стълбите. Що се отнася до срутването в стария манастир, аз не исках да ви нараня, Арабела. Целта ми беше единствено да освободя Ившам Аби от присъствието на негова светлост, който щеше да ми попречи. Е, играта стана заплетена, милорд, но мисля, че ще се справя. Знам, че не бихте застанали пред мен без оръжие, освен ако навън не ни чака цяла армия. Така е, нали?
— Може би. Няма да разберете, докато не се опитате да излезете.
Жервез замълча, а след това продължи замислено:
— Знаете ли, милорд, никога не съм ви харесвал. Вие сте високомерен и горд, също като стария граф, този гаден старец. Разбира се, нямаше как да дойда за наследството си, докато той беше жив. Томас дьо Трекаси ме предупреди да бъда предпазлив и търпелив.
— Не! Жервез, не! Не може да е вярно! Значи си крадец? Искаш да ограбиш Джъстин?
Всички с изненада погледнаха към Елзбет, която току-що бе влязла в спалнята. Момичето дишаше тежко, защото бе тичало нагоре по стълбите.